— Всъщност точният превод е малко по-различен — каза той и се обърна. — „Asomar“ може да се преведе и като „дебне“. „Вътре дебне смърт“.
— И го е написал Сантяго, така ли? — попита полковникът.
— Така изглежда.
В този момент капитан Скот се върна при Наш.
Имаме проблем, господин полковник. Не мога да се свържа с Райкарт.
Наш просто продължаваше да гледа портала.
Смущения от планините?
Сигналът е силен. Райкарт не отговаря. Нещо се е случило.
Полковникът отново свъси вежди.
— Те са тук… — въздъхна той.
— Романо ли? — попита Скот.
По дяволите. Как са стигнали толкова бързо?
— Какво ще правим?
— Ако са в селото, вече знаят къде сме. — Наш бързо се обърна към капитана. — Свържи се с базата в Панама. Кажи им, че трябва да преминем към План Б и да се оттеглим в планината. Да инструктират пилотите на втората група да се насочат по портативните ни предаватели. Действай. Трябва да побързаме.
Лорън, Коупланд и две зелени барети припряно започнаха да прикрепват взрив С–2 към камъка на портала.
Състав–2 е вид пластичен експлозив, използван от археолозите по целия свят за взривяване на препятствия, без да унищожава самите древни постройки.
Докато другите си вършеха работата, Наш реши да проучи района зад храма, в случай че има и друг вход. Рейс нямаше какво друго да прави и отиде с него.
Двамата заобиколиха ниската кубична сграда по равна каменна пътека, която опасваше светилището като балкон без парапет.
Отзад видяха стръмен пръстен перваз, който се спускаше до самия ръб на скалната кула.
Застанал на върха му, Рейс погледна надолу към наредените плътно един до друг правоъгълни блокове, които образуваха пътеката.
Сред тях се открояваше един изключително странен наглед камък.
Кръгъл камък.
Наш също го видя и двамата се наведоха да го разгледат по-отблизо.
Диаметърът му беше около седемдесет сантиметра, приблизително колкото раменете на широкоплещест мъж, и като че ли бе поставен в цилиндричен отвор, изсечен в квадратните блокове наоколо.
— Чудя се за какво са го използвали — рече Наш.
— Кой е Романо? — попита Рейс и свари полковника абсолютно неподготвен.
По-рано Наш му беше разказал за групата немски командоси, убили монасите от йезуитския манастир в Пиренеите, и му бе показал на снимка техния командир, човек на име Хайнрих Анистазе.
Ала полковникът не беше споменал нито дума за Романо. Кой бе той и какво правеше в селото? И по-важно, защо бягаха от него?
Наш остро го изгледа и изражението му стана мрачно.
— Професоре, моля ви…
— Кой е Романо?
— Извинете ме — каза Наш, грубо мина покрай него и се запъти обратно към предната страна на храма.
Рейс само поклати глава и го последва от разстояние. Когато излезе отпред, той седна на широките каменни стъпала.
Чувстваше се страшно уморен. Вече минаваше девет и след близо дванадесетчасовото пътуване беше капнал от изнемога.
Уилям се излегна върху камъка и плътно се уви в якето си. Изведнъж го обзе непреодолимо изтощение. Той отпусна глава и затвори очи.
В този момент обаче чу някакъв шум.
Особен шум. Силно стържене, бързо и настойчиво, почти нетърпеливо, но странно приглушено. Сякаш идваше изпод каменните стъпала под главата му.
Рейс се намръщи.
Сякаш нокти драскаха по камък.
Той незабавно се поизправи и хвърли поглед към Наш и другите.
Понечи да им каже за шума, ала не успя да го стори, защото в този миг, точно в този миг, два напомнящи на ястреби хеликоптера с ревящи витла и бълващи огън картечници изплуваха от дъждовната пелена над скалната кула и осветиха върха й с мощните лъчи на прожекторите си.
Навсякъде около Рейс започна оглушителна автоматична стрелба и в каменната стена на сантиметри над главата му се появи редица дупки от куршуми.
Той се хвърли зад ъгъла на храма и надзърна навън тъкмо в мига, когато от дърветата в края на площадката се появи малка армия от тъмни фигури, черни призраци в нощта, които бързо напредваха и стреляха в движение.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Понеделник, 4 януари, 21:10
В стената до него се забиха нови куршуми и Рейс бързо се отдръпна назад.
После внезапно някъде над главата му отекна нова стрелба. Някъде съвсем наблизо.
Той отвори очи, погледна нагоре и се озова точно под прожектора на един от хеликоптерите. Уилям стисна клепачи и от ослепителния лъч пред него заплуваха бели петна.
Рейс заслони очи с ръка и зрението му постепенно се възвърна. И тогава осъзна, че някой се е изправил над проснатото му тяло и стреля към източника на светлина.