Ван Люън. Неговият телохранител.
Защитаваше го с автоматичната си пушка.
В този момент един от хеликоптерите изрева — от витлата му се носеше мощен грохот, прожекторът му играеше по върха на кулата — и обсипа калната земя пред сержанта с куршуми от страничните си картечници. Невероятният им екот заглуши тракането на автоматичните оръжия.
В слушалката на Рейс се носеха отчаяни викове:
— … Не виждам къде…
— … прекалено са много!
Изведнъж прозвуча гласът на Наш:
— Ван Люън! Не стреляй! Не стреляй!
РАЙОНЪТ НА ВИЛКАФОР
Миг по-късно сержантът преустанови стрелбата и в последвалата злокобна неподвижност под бялата светлина на двата хеликоптера, които кръжаха над върха, Рейс видя, че групата им е обградена от поне двадесет души — всички облечени в черно и въоръжени с автомати.
Двата хеликоптера се появиха над площадката пред храма и го осветиха с мощните си прожектори. Те бяха АН–64 „Апачи“ американско производство — стройни, зловещи нападателни машини.
Тъмните фигури бавно започнаха да се приближават откъм дърветата по краищата на скалния връх.
Всички бяха въоръжени до зъби. Някои носеха компактни германски автомати МР–5, други — свръхмодерни щайер AUG.
Рейс се изненада от себе си, изненада се от познанията си за различните видове оръжие.
За това всъщност бе виновен Марти.
Освен че работеше в УСВП и беше най-досадният почитател на Елвис Пресли на света (номерата на кредитните му карти и всичките му компютърни пароли бяха едни и същи — 53310761, военният сериен номер на Краля), брат му бе и жива оръжейна енциклопедия.
До последната им среща преди девет години, винаги когато влизаха в спортен магазин, Марти посочваше на по-малкия си брат всеки модел, марка и производител на стоките в отдела за оръжие. Странното беше, че благодарение на постоянните обяснения на Марти, сега Рейс неочаквано откри, че и той е в състояние да ги разпознава.
Уилям запремигва с клепачи, върна се в настоящето и погледна фалангата от командоси.
Всички бяха с мастиленочерни бойни униформи, колани, ръкавици и кубинки.
Ала най-поразителни бяха лицата им. Войниците носеха порцеланови хокейни маски — еднообразни, черни безлични маски, които скриваха всичко друго, освен очите им. Това им придаваше студен, нечовешки вид — почти като на роботи.
В този момент един от тях бързо се приближи до Ван Люън и взе пушката и другите му оръжия.
После се наведе към Рейс и се усмихна под страшната си черна маска.
— Добър вечер — каза той и грубо го изправи на крака.
Дъждът продължаваше да вали.
Наш, Коупланд и Лорън стояха до портала с ръце на тила. С тях бяха разоръжените зелени барети.
Уолтър Чеймбърс зяпаше с ококорени очи заобикалящите ги маскирани командоси. Габи Лопес просто ги наблюдаваше студено.
Ван Люън и Рейс бяха натирени при другите.
Уилям плахо гледаше облечените в черно войници. И преди бе виждал такива маски. Южноамериканските полицаи от групите за борба с масови безредици ги използваха по време на особено бурни демонстрации, за да предпазват лицата си от камъни и други хвърлени предмети.
Той преброи общо двадесетина командоси.
В мрака зад техния кръг обаче стоеше друга група мъже и жени. Те не носеха униформи и маски. Бяха в цивилни спортни дрехи, подобни на тези на Лорън.
Учени, помисли си Рейс. Немски учени, дошли да търсят тириевия идол.
Той хвърли поглед към портала, към големия камък, който запушваше входа. От всичките му страни стърчаха жици — експлозивите С–2.
Един от командосите пристъпи напред и вдигна ръка, за да свали черната си хокейна маска.
Рейс се напрегна в очакване да види суровото студено лице на Хайнрих Анистазе, бившият агент на ЩАЗИ, предвождал немските убийци в манастира.
Войникът свали маската си.
Уилям се намръщи. Не го познаваше.
Това не беше Анистазе.
А едър, по-възрастен мъж с кръгло набръчкано лице и гъсти сиви мустаци.
Рейс не бе сигурен дали да се чувства облекчен или ужасен.
Без да каже нито дума, командирът на немците грубо блъсна Уилям и приклекна пред портала.
Той разгледа жиците и изсумтя. После се изправи и отиде при Франк Наш.
Надменният му поглед преценяващо се плъзна по бившия полковник.
След това рязко се обърна и излая заповед на войниците си:
— Feldwebel Dietrich, bringen Sie sie in das Dorf und sperren Sie sie ein! Hauptmann von Dirksen, bereiten Sie alles vor, um den Tempel zu offnen.
Рейс мислено преведе думите: „Сержант Дитрих, отведете ги в селото и ги заключете. Капитан фон Дирксен, пригответе се да отворите храма“.