Антропологът изкрещя. Кайманът се извиваше и сумтеше, мъчеше се да го захапе.
От задната седалка Рейс виждаше само грамадния брониран гръб и дългата опашка, която яростно се размахваше насам-натам.
После неочаквано — и толкова бързо, че Уилям ужасено ахна гигантският кайман измъкна Чеймбърс през прозореца, през който бе влязъл.
— Неееее! — извика нещастният учен, докато изчезваше под повърхността на реката.
Рейс и Лорън се спогледаха.
— Какво ще правим сега? — извика тя.
„Откъде да знам, по дяволите?“ — помисли си Уилям, докато се озърташе наоколо.
Предната част на колата бързо се пълнеше с вода. Джипът се накланяше наляво и постепенно потъваше в реката.
— Трябва да се измъкнем оттук, преди да се удавим! — каза той. Бързо! Отвори прозореца! Мисля, че вече не сме заключени!
Водата започна да прелива отзад и Лорън отвори прозореца си. Дясната половина на колата бе по-нависоко и отвън нахлу само студен нощен въздух.
После през предния ляв прозорец внезапно се плъзна втори кайман и се стовари във водата, събрала се в предната половина на джипа.
— Бягай! — извика Рейс. — Качи се на покрива!
Лорън го послуша. Тя светкавично се измъкна навън и се покатери върху колата. Замаяната археоложка я последва. Лорън я дърпаше отгоре, а Уилям я буташе отзад.
Кайманът се гърчеше и сумтеше в търсене на плячката си.
Водата заливаше предната седалка. Отзад вече стигаше до кръста.
В този момент в задния ляв прозорец се блъсна друго влечуго и джипът се разтърси. Рейс се обърна и видя, че лявата половина на колата е потънала под речната повърхност!
Габи Лопес почти се беше измъкнала през десния прозорец. Вътре оставаше само Уилям.
Докато отчаяно й помагаше да излезе обаче, чу ужасяващо металическо скърцане.
Целият джип рязко се наклони надясно.
Отначало си помисли, че просто ги е блъснал друг кайман. Но не. Не, този път колата се бе обърнала странично. И се движеше. Движеше се…
По течението.
Господи, помисли си той.
Речното течение ги отнасяше!
— Сигурно сънувам — изпъшка Рейс.
В този момент усети ново, по-познато разтърсване. Един от кайманите пак се беше блъснал в левия прозорец.
— Хайде, Габи! — изкрещя Уилям.
Кайманът в предната част на джипа вече очевидно бе разбрал къде са жертвите му и тромаво се заизмъква назад, за да може да се прехвърли на задната седалка.
— Габи!
— Още малко… — разнесе се приглушеният отговор на археоложката.
— Побързай!
Изведнъж краката й изчезнаха и Лорън извика:
— Тя е при мен, Уил!
Рейс се хвърли към прозореца, провря главата си навън и видя, че двете жени стоят на покрива над него.
Те бързо се наведоха, хванаха го за ръце и го изтеглиха при себе си — по-малко от секунда преди кайманът да се промъкне отзад и да затвори челюсти само на милиметри от краката на Уилям.
Наш, Коупланд и шестимата американски войници седяха оковани в белезници в напълно безопасния БТР и наблюдаваха кошмара навън, когато плъзгащата се странична врата ненадейно се отвори и вътре нахлуха вятърът и дъждът.
Двама мокри до кости немци се вмъкнаха в машината и изведнъж в БТР-а отново настъпи тишина.
Наш и другите просто ги гледаха.
Мъж и жена.
И двамата подгизнали, и двамата покрити от глава до пети в кал. Носеха цивилни дрехи, дънки и бели тениски, но на хълбоците им висяха черни кобури от изкуствена кожа с компактни пистолети Глок–18.
Мъжът беше едър, силен наглед и широкоплещест, жената — дребна, но атлетична, с къса изрусена коса.
Без да губи време, немецът отиде при американците и започна да отключва белезниците им.
— Вече не сте пленници — каза на английски той. — Сега всички сме в едно и също положение. Хайде, трябва да спасим колкото можем повече от другите.
Рейс, Лорън и Лопес стояха на покрива на джипа, докато течението бавно отнасяше заклещената в хеликоптера кола.
В този момент Уилям видя паянтовия дървен кей на десетина метра от тях. Като че ли щяха да минат точно край него.
Това беше единственият им шанс.
Джипът и хюито отново се наклониха и още повече потънаха във водата. Покривът бе на тридесетина сантиметра над повърхността, хеликоптерът — малко по-високо. Ала с всеки изминат метър потъваха с по няколко сантиметра.
Опасността беше реална.
Съвсем реална.
Още един метър.
Кайманите започнаха да се приближават.
Осем метра преди кея водата заля покрива на джипа под краката им. Тримата се прехвърлиха върху хюито.