— Хер обергрупенфюрер — разнесе се в слушалката на Анистазе гласът на лаборанта.
— Да.
Анистазе и Ули все още стояха до северния въжен мост. Четирипръстата длан на нацисткия командир бавно се плъзна по крачола на панталона му.
— Дитер е мъртъв, хер обергрупенфюрер. Повтарям, Дитер е мъртъв. Наоколо не се виждат нито пленниците, нито унтершарфюрер Кар.
— Благодаря — като гледаше Ули, отвърна Анистазе. — Много благодаря.
Студените му черни очи се впиха в тези на другия немец.
— Къде са пленниците, унтершарфюрер?
— Моля, хер обергрупенфюрер?
— Попитах къде са пленниците?
В този момент Ули видя глока в дясната ръка на Анистазе.
Насочила напред автомата си, Рене безшумно се промъкваше през хангара.
Рейс не я бе последвал и тя се чудеше какво се е случило с него. Но не можеше да чака, имаше да върши работа.
В хангара цареше пълна тишина. Конвейерната лента беше неподвижна. В офиса зад нея нямаше никого… Включи се двигател.
Рене се обърна.
Перките на хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ бавно се завъртяха.
Пилотът лежеше на хълбок на пода в кабината. Той не я забелязваше и явно ремонтираше вертолета.
Внезапно перките се превърнаха в мъгляво кръгло петно и оглушителният им рев отекна в хангара. Рене едва запази самообладание.
Ако не бе невероятният шум, тя навярно щеше да го чуе да се прокрадва зад нея.
Ала не го чу.
Докато дребната жена се приближаваше към пилота в хеликоптера с насочен напред автомат, нещо тежко се стовари върху тила й и тя се строполи на земята.
— Хер обергрупенфюрер — застанал на ръба на огромния кратер, каза Ули и вдигна ръце, — какво…
Бум!
Глокът на Анистазе стреля и куршумът улучи Ули в корема. Специалният агент се преви надве и падна.
Нацисткият командир стоеше до него с пистолет в ръка.
— Е, унтершарфюрер, да смятам ли, че и ти си от боклуците от БКА?
Ули се търкаляше в краката му и скърцаше със зъби от болка.
— Не ми отговаряш. Е, какво ще кажеш да прострелям всичките пръсти на дясната ти ръка, един по един, докато признаеш за кого работиш. И когато свърша, ще продължа с лявата.
Агентът само изпъшка.
— Грешен отговор — рече Анистазе, прицели се в дланта му и натисна спусъка.
Пистолетът изгърмя.
В същия момент Уилям Рейс изскочи иззад недалечния ъгъл, блъсна се в Анистазе отстрани и изби глока от ръката му.
Те паднаха върху една от подпорите на въжения мост. Десният крак на немеца се хлъзна през ръба на кратера, той се вкопчи в ръката на противника си и още преди Рейс да разбере какво става, двамата полетяха към дъното на мината.
Рейс и Анистазе падаха.
По стената на кратера.
За щастие стените не бяха съвсем вертикални, а стръмно наклонени, може би под около седемдесет и пет градуса. Двамата бясно се плъзгаха надолу, като вдигаха гейзери прах и пръст. Накрая, след около тридесет метра, те се оказаха един върху друг на здрава земя.
Рене се свлече и за миг пред очите й проблеснаха звезди.
Претърколи се по гръб…
… тъкмо навреме, за да види тежка тръба в ръката на втория нацистки лаборант, която бързо се приближаваше към лицето й! Тя пак се претърколи и тръбата удари дъските на пода само на сантиметри от главата й.
Рене светкавично скочи и потърси с поглед оръжието си. Автоматът лежеше на повече от метър от нея, явно извън обсега й, изхвърчал по време на падането.
Лаборантът отново замахна.
Тя се наведе и тръбата прелетя над главата й. Рене се изправи, заби юмрук в лицето му и той отлетя назад към стената.
Гърбът му се блъсна в някакво контролно табло. Трябва да бе натиснал един от бутоните, предположи Рене, защото чу зловещо тракане на машини зад стените на огромния хангар и голямата конвейерна лента, която минаваше по дължината на вътрешното пространство, ненадейно се раздвижи.
Рейс и Анистазе залитнаха напред.
След тридесетметровото си падане в откритата мина двамата все още бяха замаяни и тъкмо се бяха изправили на крака, когато земята под тях се раздвижи.
Рейс погледна надолу.
Това изобщо не беше здрава земя. Това бе долният край на конвейерната лента — същата конвейерна лента, която излизаше на повърхността в хангара!
Само че сега се движеше.
Нагоре.
Той се завъртя — точно навреме, за да види четирипръстия ляв юмрук на Анистазе, който летеше към лицето му. Немският командир го улучи и Уилям се строполи като чувал с картофи върху широката лента.
Анистазе се изправи над него и внезапно светът потъна в мрак.
Отначало Рейс не разбра какво става. После се сети. Двамата с немеца току-що се бяха озовали в дългия тъмен тунел, който водеше към хангара.