— Станете, деца мои — протоколно се обърна Калан към тълпата в отговор на сведените пред нея глави.
Хората започнаха да се надигат, зашумоляха рокли и костюми. Повечето от присъстващите не смееха да вдигнат очи от пода — било то от уважение, било то от ненужен страх. Жената също се изправи. В ръката си стискаше кърпичка, погледът й заснова из залата. Припряно сведе кафявите си очи към пода, по примера на всички останали.
— Кара — прошепна Калан, — възможно ли е онази жена там, с дългата коса, да е от Д’Хара?
Кара също я бе забелязала. Вече бе научила някои от обичаите в Средната земя. Макар нейната дълга руса коса да бе почти колкото тази на Калан, тя бе Д’Харанка. А в Д’Хара не живееха по същите закони.
— Носът й е твърде остър, за да е от нашите.
— Говоря сериозно. Мислиш ли, че може да е от Д’Хара?
Кара огледа жената по-внимателно.
— Съмнявам се. Жените в Д’Хара не носят рокли на цветя, нито пък с подобна кройка. Но дрехите биха могли да бъдат сменени според случая или според вкуса на домакините.
Роклята й обаче не отговаряше и на местните ейдиндрилски традиции, макар да не можеше да се каже, че не би била на място в някоя от по-отдалечените провинции на Средната земя. Калан кимна и се извърна към застиналия в очакване капитан наблизо. Направи знак да се приближи. Приведе глава към него и каза тихо:
— В дъното на залата стои жена с дълга кестенява коса, ето там, отзад, вляво. Разбрахте ли за кого говоря?
— Хубавичката, в синята рокля?
— Да. Знаете ли по каква работа е дошла?
— Каза, че иска да говори с Господаря Рал.
Калан се намръщи още повече. Забеляза, че Кара реагира по същия начин.
— За какво?
— Търсела някакъв мъж — Сай-някой си — името не ми беше познато. Бил изчезнал миналата есен и й било казано, че Господарят Рал може да й помогне да го намери.
— Нима — каза Калан. — А спомена ли какво общо има тя с този изчезнал човек?
Капитанът извърна поглед към жената, после отметна русия перчем от челото си.
— Щяла да се омъжва за него.
Калан кимна.
— Възможно е да е високопоставена особа, но ако е така, с притеснение трябва да призная, че не знам как се казва.
Капитанът хвърли поглед към измачкан лист, обсипан с драсканици. Обърна го и огледа и гърба му, докато накрая откри каквото търсеше.
— Каза, че името й е Надин. Титла не спомена.
— Е, добре, моля, погрижете се лейди Надин да бъде преместена в самостоятелна стая за гости, където да се чувства удобно. Предайте й, че ще се срещна с нея и ще видя с какво мога да й помогна. Разпоредете се да й бъде сервирана вечеря, както и да й бъде осигурено всичко, каквото желае. Предайте й извиненията ми и й кажете, че най-напред имам да свърша много важна работа, но че веднага щом се освободя, ще й обърна внимание. А също и че бих искала да й помогна с каквото мога.
Калан можеше да разбере чувствата на жената, ако тя наистина бе разделена от любимия си и го търсеше. Самата тя бе изпадала в същата ситуация и добре познаваше мъчителната болка.
— Веднага ще се заема, Майко Изповедник.
— Още нещо, капитане — Калан наблюдаваше как жената мачка кърпичката си в ръка. — Предайте на лейди Надин, че в Двореца се е появил проблем, свързан със Стария свят, и че за собствената й безопасност се налага да настояваме да остане в стаята си, докато отида да разговарям с нея. Поставете силна охрана пред вратата й. Нека в коридора заемат позиции стрелци. Ако напусне стаята, принудете я да се върне веднага и да чака. Ако се наложи, предайте й, че това е заповед. Ако въпреки това се опита да си тръгне… — Калан се вгледа във втренчените с очакване сини очи на капитана, — убийте я.
Капитанът се поклони, Калан отмина по коридора. Кара я следваше плътно по петите.
— Виж ти, виж ти — каза Морещицата веднага щом напуснаха Приемната зала. — Майката Изповедник най-сетне се е взела в ръце. Знаех си, че не случайно позволих на Господаря Рал да те задържи. Ще си му лика-прилика.
Калан сви по коридора към стаята, в която стражите пазеха странния посетител.
— Не съм променила мнението си, Кара. Като се има предвид гостът ни, предоставям на лейди Надин шанс да оцелее — всякакъв шанс, какъвто бих могла да си позволя. Но грешиш, ако си мислиш, че ще се поколебая да направя каквото е необходимо, свързано със сигурността на Ричард. Освен че е човекът, когото обичам повече от самия живот, той е и от изключително значение за свободата на народите на Д’Хара и Средната земя. Никой не може да каже на какво е готов Императорският орден, за да го докопа.