— Шибаняци! — измърмори той.
— А куфарът? Какво има в него? — попита някой от Ен Би Си.
— Какъв куфар? — ядоса се Лански. — Какви ги дрънкате, мамка ви?
— Внимавайте как се изразявате. Не можем да излъчваме неприлични думи — рече кореспондентът на Ен Би Си, сякаш на Лански му пукаше, и повтори: — Какво има в куфара?
Репортерът имаше предвид средния по размери метален куфар, който Гавриел Бах бе носил на няколко предавани по телевизията срещи с главния съдия на израелския Върховен съд.
— Разбрахме, че американското Министерство на правосъдието е дало на Гавриел Бах доказателства срещу вас.
— Изкарайте ме оттук — изкрещя Лански на адвокатите си, които му проправяха път през тълпата.
Най-после стигна до двойните врати, водещи към съдебната зала. Коул ги последва и бутна оператора си да влезе, преди да заключат.
Майър и двамата му адвокати седнаха на дървената скамейка, която се намираше на две нива под петте съдии. Гавриел Бах седеше зад масата за консултантите. Пред него беше металният куфар. Като всички останали и Коул се зачуди какво има в него. Главният съдия прочете на иврит взетото с пълно единодушие решение. Думите му се превеждаха.
Прочитането на решението продължи дълго. Главният съдия най-после стигна до заключението, че министърът на вътрешните работи с право е отказал да даде поданство на мистър Лански.
— Ако му се позволи да остане в страната, грозното явление организирана престъпност може да бъде пренесено в Израел.
Коул изпрати репортажа и видеозаписа, които бе направил до бюрото в Париж. Вечерта Ю Би Си съобщи, че Майър Лански е предаден на американското посолство, което ще го върне в Маями, където ще бъде съден за укриване на данъци и незаконна печалба от казина.
Процесът така и не се състоя, защото Майър почина.
Същата година, два дни преди Коледа, Коул прочете в „Лондон Таймс“, че на Израел са били предадени двайсет и пет американски изтребители „Фантом Ф-4“.
Коул затвори тетрадките в два часа след полунощ. Седеше сам в пустото кафене и разсъждаваше. Мислите му непрекъснато се връщаха към куфара на масата пред Гавриел Бах. Какво ли имаше вътре? Защо беше в съдебната зала в онзи далечен ден? Коул изпи вече изстиналото кафе и потегли обратно към Вашингтон. Пътуването му отне пет часа. Пристигна точно навреме за предварително уговорената закуска с Каз. Седна уморен и с подути очи се загледа в яйцата по флорентински. После изяде само белтъците и остави жълтъците заради холестерина.
— Къде сме? — попита накрая той.
— Закусваме в „Рубио“, най-хубавия ресторант във Вашингтон, окръг Колумбия.
— Докъде сме стигнали в разследването?
— Ами, намерих данъчната декларация от 1972 на Теодора Лански. Тази сутрин трябва да ми я дадат.
— Искам да те питам нещо… Можеш ли да ми намериш вътрешна информация от Министерство на правосъдието за една сделка, която вероятно е сключена между Гавриел Бах и някой от Държавния департамент през 1971?
— Кой е Гавриел Бах?
— Израелският прокурор, който е защитавал интересите на държавата срещу Майър Лански на процеса за поданство. Какво ще кажеш?
— Да, може би, но приятелите ми в онази сграда са на привършване. Защо ти е?
— Имам едно предчувствие. Ще ти кажа, ако се материализира в нещо. Нещата ще се оправят, няма начин.
Ала не стана така. Нещата се влошиха…
52. Пробив
В десет и трийсет Каз се върна в Министерството на правосъдието и зачака да му донесат данъчната декларация на Теодора Лански. Седеше в един кабинет, а на предния му джоб беше прикрепен пропуск за посетител. Малкото сиво помещение без прозорци беше точно като за служители с нисък ранг. Каз започна да прелиства телефонния указател с имената на персонала. Търсеше един стар боен приятел от 70-те на име Ейбъл Макнеър.
Макнеър беше постъпил на работа в Министерство на външните работи след войната и Каз смяташе, че приятелят му е имал вземане-даване с Министерство на правосъдието по въпросите с операциите на Изток през 70-те. Ейбъл беше записан в указателя като помощник-секретар за Средния изток и Соломон набра вътрешния му номер.
— Кабинетът на Ейбъл Макнеър — каза един мъжки глас.
— Кажете му, че се обажда Соломон Казоровски.
Настъпи продължително мълчание, после се чу същият глас.