По програма Хейз трябваше да изнесе реч след победата в Калифорния. Щабът на кампанията му беше отседнал в ремонтирания хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско. Речта щеше да бъде в банкетната зала.
Ей Джей настояваше словото да бъде кратко, защото Хейз още беше в траур заради Анита, макар че скръбта му включваше най-малко едно чукане на ден със Сюзан Уинтър.
Сюзан бе станала неофициална първа дама на кампанията и това много безпокоеше Тийгардън. Тя не само спеше с Хейз, но и се държеше с всички от екипа като с боклуци. Беше зарязала длъжността си на „личен служител“, за да се посвети изцяло на тялото на Хейз — ирония, която не даваше покой на Ей Джей. Сюзан се държеше студено и надменно. Всички я наричаха Ядрената зима.
Нещо по-лошо, отношенията между Хейз и Ей Джей бяха охладнели, откакто Ричардс спечели Супер Вторника — резултат от ужасния престъпен заговор, в който участваха и двамата.
Вече не можеха да се понасят.
Ей Джей реши да се възползва от това неловко положение, вместо да бяга от него. Поиска среща в пет часа, като настоя Хейз да бъде сам.
В три часа първоначалните резултати в северните и южните калифорнийски райони показваха, че победата ще бъде най-малко с шейсет и пет процента. Бен Савидж, макар и практически вън от надпреварата, все още фигурираше в бюлетините в родния си щат, но бе получил неубедителните двайсет процента. Хейз щеше да бъде кандидатът на Демократическата партия.
Ей Джей искаше тихо и кротко да обсъди текста на победната реч. Предишната нощ бе работил два часа с Малкълм Рашър, опитвайки се да измисли идеалните три параграфа — да благодари на калифорнийците за подкрепата, която са оказали на Хейз през ужасните дни след смъртта на Анита и за решението им да му дадат гласовете, необходими за победата. Бяха решили Хейз да говори за Анита, за светлата й памет, за онова, което тя е означавала за него и как сега го гледа от небето и му се усмихва, защото нейната мечта също се е сбъднала.
Срещата се състоя в президентския апартамент в хотел „Феърмонт“. Таванът се извисяваше на шест метра височина и беше покрит с рисувани фрески. Блиндираните прозорци гледаха към великолепното пристанище и червеникавите очертания на моста „Голдън Гейт“, който се простираше над залива Сосалито. Оттам до скромната ферма на Бъд и Сара Колфийлд имаше много път. Хейз и Сюзан бяха облечени в еднакви сини халати с монограми.
— Какво искаш? — грубо попита Хейз.
— Приготвил съм речта на победата — отговори Ей Джей и връчи първите страници на кандидата.
Хейз ги прочиташе и ги подаваше на Сюзан.
Тя поклати глава в знак на мълчаливо недоумение още когато стигна до средата на първата страница.
— Още колко време мислиш да разиграваш тази жалка лигава история с Анита? — попита Сюзан, пронизвайки Ей Джей със студени очи.
— Ами около четири месеца, плюс-минус един ден — отговори той, усещайки как жлъчта се надига в гърлото му.
— Правиш Хейз да изглежда слаб. Той стои там и дърдори за Анита пред очите на целия свят. Аз мисля, че Хейз трябва да изглежда силен. Трябва да говорим за бъдещето, не за миналото.
— Ей сега ще поработя по въпроса.
— Мисля, че Сюзан има право.
В стаята настъпи мъртвешка тишина. Тийгардън започна да се ядосва.
— Според проучванията сърцето на Америка се къса от загубата ти. Хората искат да плачеш за Анита. Тя беше твоя дългогодишна приятелка и съпруга. Те знаят, че си я обичал, и те харесват заради това. Докарах те толкова нависоко. Аз спечелих в Айова, аз измислих характеризиращото събитие в Ню Йорк, аз намерих средствата за кампанията ти и нямам намерение да стоя и да гледам как удавяш всичко в море от вагинално блаженство.
— Достатъчно… Хейз, уволни това лайно — изсъска Сюзан.
— Не можеш да ме уволниш, Хейз, и знаеш ли защо? Защото ти и аз имаме една ужасна тайна. Искаш ли да кажа на Ядрената зима каква е тя?
— Престани, Ей Джей.
— Ще й кажа. Да изплюя ли камъчето сега, стари приятелю? Защото на мен не ми пука.
Вината за смъртта на Анита съсипваше Ей Джей. Той се приближаваше застрашително към нервна криза.
— Млъкни — тихо рече Хейз.
— Тогава й кажи да излезе. Искам да поговорим и за някои други неща.