— Шегуваш се — рече Хейз.
— Ако са те заплашили с убийство и са замесени в експлозията на онази кола в Израел, тайните служби ще се развихрят… Ще ги накарам да минат в нелегалност.
— Хубав план — отбеляза Ей Джей. — Ще бъдат обявени за общонационално издирване и ще им бъде трудно да разгласят онова, с което разполагат.
Когато самолетът на агенция „Ройтер“ се приземи в Ню Джърси, снимките им вече бяха показани по новините в десет часа.
64. Бягство
Ако бяха кацнали на летище „Кенеди“ в Ню Йорк, всичко щеше да свърши много бързо, но в Ню Джърси митничарите бяха само двама възрастни мъже, които чакаха пенсиониране. От няколко часа не бяха влизали в помещението с факса, за да погледнат последните съобщения. Пиеха кафе. Прегледаха паспортите, зададоха няколко рутинни въпроса и сложиха печати на формулярите. След десет минути четиримата бяха в едно такси на път за Трентън.
Спряха пред „Дейз Ин“ и Коул влезе, за да провери дали има свободни места. Големият телевизор във фоайето предаваше новините на Си Ен Ен. Коул се приближи до администрацията и каза на служителя, че иска две стаи, когато чу името си.
Обърна се и видя на екрана една стара своя снимка. Беше небръснат и приличаше на убиец.
Служителят се опита да не покаже шока си от факта, че човекът, когото нарекоха „отявлен терорист“, стои пред него.
— Предполага се, че мистър Харис, безработният телевизионен продуцент Райън Болт и сестрата на краля на подземния свят в Ню Джърси Майкъл Ало са замесени в заговор за убийството на кандидат-президента Хейз Ричардс — продължи говорителят Улф Блицър.
— Копеле — рече Коул и изскочи от хотела.
Метна се в таксито и каза на шофьора да ги закара в Трентън. Излязоха от паркинга и поеха по шосето. Райън и Лусинда се опитаха да възразят, но Коул хвана младата жена за ръката и й направи знак да мълчи. Наоми беше отразявала достатъчно опасни истории и знаеше, че е по-добре да си затваря устата и да се прави на ударена. След няколко километра се разминаха с две полицейски коли, които бяха пуснали червените светлини и сирените.
Когато най-после стигнаха до предградията на Трентън, часът беше единайсет вечерта. Коул посочи една автобусна спирка и рече:
— Спри тук. Ще вземем автобуса до Вирджиния.
Слязоха и извадиха куфарите си от багажника, а Райън плати на шофьора.
— Автобус до Вирджиния? Какво става? — попита той, след като таксито се отдалечи.
— Показаха ни по новините… Без Наоми, но всички останали. Казаха, че се опитваме да убием Хейз Ричардс.
— Какво? — изуми се Райън.
— Да. ФБР ни търси… Обявени сме за общонационално издирване. Администраторът в хотела отвори такава уста, че преброих пломбите му. Предположих, че е по-добре да се махаме оттам.
— Какво ще правим сега? — попита Лусинда.
— Шофьорът на таксито ще каже на ченгетата, че сме тръгнали за Вирджиния. На тази улица има хотел. Наоми ще ни вземе стаи… Гледай да имат телевизори. И ще разберем колко е лошо положението.
Хотелът представляваше дървена четириетажна рибарска хижа и се казваше „Рибарят“. Наоми взе един апартамент, като използва фалшиво име, после слезе по задното стълбище и им отвори страничната врата.
След десет минути четиримата вече гледаха цялата ужасяваща история по Си Ен Ен. Положението беше много по-лошо, отколкото очакваха.
— От няколко месеца Райън Болт се държеше много безразсъдно — каза Марти Ланиер от студиото на Ен Би Си, където го интервюираше един известен кореспондент на Си Ен Ен. — Беше изпаднал в… ами, неудобно ми е да го кажа, но… в антисемитски настроения. Нападна ме в залата за прожекции и трябваше да извикат охраната да го отстрани.
На Райън му се стори, че съзря лека усмивка на сериозното лице на Марти. Кореспондентът на Си Ен Ен се обърна към камерата.
— Полицията в Лос Анджелис подозира, че може би има връзка между зачестяващите прояви на насилие в поведението на мистър Болт и убийството на бившата му секретарка. Елизабет Апългейт е била намерена в банята на апартамента си, където е била застреляна в главата с куршум дум-дум двайсет и втори калибър.