Райън наведе глава и закри лицето си с ръце. Когато вдигна чело, изражението му беше страдание. После влезе в банята.
Докато другите седяха смълчани, на екрана се появи говорителят Улф Блицър.
— От митницата съобщиха, че тримата бегълци са пристигнали от Израел с частен самолет на агенция „Ройтер“. В момента полицията разпитва пилотите. Приземили са се на едно малко летище в Ню Джърси. На борда е била и Наоми Зур, фотограф от „Ройтер“.
— Добре дошла в нашия клуб — мрачно се усмихна Коул, когато на екрана показаха снимката на Наоми.
Блицър продължи да бърбори:
— Всичко това е свързано с вчерашната експлозия в Израел, която отне живота на бившия агент на ФБР Соломон Казоровски и трима неизвестни израелци. Извършва се проверка на хората, наели коли, за да се установи самоличността им. Тримата бегълци и Соломон Казоровски са посетили вдовицата на покойния прокурор на Израел Гавриел Бах и са я излъгали, че пишат статия за списание „Тайм“ и се нуждаят от архивите, които Бах явно е запазил. После отишли в къщата на мисис Бах и влезли с взлом. По-късно участвали в престрелка с тримата израелци. Източници от Министерство на правосъдието, близки до следствието, казват, че това е част от сериозен заговор за убийството на кандидат-президента на Демократическата партия Хейз Ричардс.
Превключиха каналите. Навсякъде разказваха за тях.
След няколко минути Райън излезе от банята и седна на леглото, без да каже нищо. Когато репортажите започнаха да се повтарят, Коул изключи телевизора.
— Гадна работа — отбеляза той. — Но аз имам една идея.
— Ето, това искам да чуя — рече Наоми.
— Изслушайте ме внимателно, защото дълго мислих по въпроса. Ще откраднем сигнала на Ю Би Си и сами ще излъчим историята чрез сателита. Ще използваме телевизионната мрежа на Уолас Литман, за да осуетим собствения му план. Имаме достатъчно доказателства… Трябва ни само малко смелост и изобретателност.
— Какви наркотици взимаш? — попита Наоми.
— Те използват Ю Би Си, за да осъществят плана си. А ние ще излъчим материалите по нея и другите телевизии също ще го предадат. Репортерите ще принудят Министерство на правосъдието да проследи дирята на записите. Направим ли го, свършено е с тях. Не е невъзможно да откраднем телевизионния сигнал. Осъществимо е.
— И все пак, мисля, че трябва да занесем записите на Том Брокоу — монотонно каза Наоми.
— Сега вече никой няма да ни повярва. Обявени сме за престъпници. Никой няма да погледне онова, което имаме.
— Откъде знаеш? — попита Лусинда.
— Знам. Хайде… Нали трийсет години съм бил един от онези нагли чакали репортерите.
Коул се обърна към Райън и продължи:
— И ти ще участваш, Райън. Знам, че току-що преживя голям шок, но излез от него. Няма да ти позволя да седиш с поглед в обувките си.
— Заври си го отзад, Коул.
— Казвам само, че се нуждаем от помощта ти.
— Елизабет беше моя приятелка. Спаси ме, когато ме раниха. А сега е мъртва заради мен.
— Ще ти кажа кой я е застрелял… Онзи главорез от Израел. Работата е сериозна, Райън.
Райън прекоси стаята, хвана Коул за яката на ризата и го изправи. Двамата застанаха един срещу друг, стиснали юмруци.
— Ако искаш да ме удариш, направи го — рече Коул.
— Единственото, което искаш, е да си го върнеш на онези типове, които те уволниха — изкрещя Райън. — Само това има значение за теб. Каз и Елизабет бяха убити заради амбициите ти. А техният живот струваше много повече от кариерата ти.
— Нямаме време, Райън. Ричардс скоро ще бъде в Белия дом.
Райън го пусна и се обърна към прозореца. Още дишаше тежко и се опитваше да се овладее.
— Повярвай, можем да откраднем сигнала. Но трябва да бъдем единни.
Най-сетне Райън погледна Коул.
— Ще ни трябва инженер и мисля, че познавам човека, който ще ни помогне — продължи Харис, долавяйки подновеното внимание на Райън.
— Няма ли да ни предаде? — попита Лусинда.
— Не мисля. Ю Би Си го изхвърлиха две седмици преди да се пенсионира. Обвиниха го, че откраднал техническа апаратура.
— Наистина ли го е направил?
— Ами, до известна степен… В дома си работеше върху ново превключвателно устройство. Една нощ претърсили багажника на колата му и намерили някои неща. Името му е Джон Уилям Бейли. Всички го наричат Дърдоркото, защото е най-мълчаливият тип, когото познавам.