Обвиниха го в кражба и го уволниха. Не можа да си намери подобна работа другаде и сега беше техник в една гимназия.
— Въпросът е да разберете как ще стане — каза той. Често бе описвал системата на посетителите на Ю Би Си, затова си бе подготвил реч и обясняваше, без да се замисля. — Телевизионната мрежа има два препредавателя на „Галактика 4“, които излъчват едновременно — за Източното крайбрежие и планинските райони и за западния часови обхват. Сателитът е на височина четирийсет хиляди километра в космоса. Сигналът се изпраща към него от голямата чиния с обхват С, която се намира на „Замъка“. Електричеството минава по кабели из сградата и се нарича основно захранване. В мазето на Черната кула има два резервни петстотинкиловатови генератора, които могат да задействат главната чиния, в случай че основното захранване спре. Тя работи в обхват от четири до шест гигахерца. Ако възникне повреда в основното захранване, чинията автоматично се свързва с един от резервните генератори в мазето. Той я захранва с по-ниска мощност — осем-деветстотин киловата, но все пак достатъчни силна, за да се получи ясен отразен сигнал от сателита в космоса.
— Какво е гигахерц? — попита Райън.
— Един гигахерц е хиляда милиона цикъла за секунда. Но това няма значение. Само трябва да знаете, че ще изключим основното захранване и двата генератора, за да отмъкнем сигнала на Ю Би Си.
— Необходимо е да направим две неща — намеси се Коул. — Първо, да прекъснем сигнала от централата на Ю Би Си, после да сме готови да излъчим в ефир нашето предаване. За тази цел трябва да откраднем подвижна телевизионна станция. Това е камион с по-малка чиния, която работи на обхват K-U. Ще я свържем със сателита в космоса и веднага щом прекъснем основното и резервното захранване, ще излъчим нашия пиратски сигнал.
— Първо трябва да изключим главното захранване, докато трае четирийсет и пет секундната пауза с празен екран — добави Дърдоркото. — Номерът е да го направим толкова гладко, че сто и осемдесетте дъщерни станции да не забележат потрепването на сигнала.
— Защо? — попита Наоми.
— Всяка местна станция наблюдава като ястреб сигнала — обясни Коул. — Ако се усъмнят, че някой пипа захранването, ще се обадят в централата и в „Елипсата“ ще разберат, че са изключени от сателита. Тогава ще прекъснат захранването на цялата телевизионна мрежа и ние няма да можем да разпространим сигнала си.
Райън никога не се беше замислял върху тези проблеми.
— Не се ли включим гладко, хората в контролната апаратна ще забележат — продължи Джон. — Ще разберат, че някой прави нещо със сигнала. Ако стигнем до „Птицата“, ще имаме само десет-петнайсет минути и после ще ни намерят. Лесно ще установят откъде излъчваме и ще довтасат достатъчно ченгета за един парад.
— И така — рече Коул. — Ето какво ще направим…
Той им разясни останалата част от плана.
Райън се разтрепери, докато слушаше. Не успееше ли този път, вероятно последното, което щеше да чуе, щеше да бъде пистолетен изстрел.
— Ю Би Си има десет подвижни телевизионни станции, разпръснати из страната и няколко подвижни контролни центрове — добави Бейли. — Номерът е да отвлечем една от тях.
— Добре. Наоми, ти и аз ще направим предаването — каза Коул и плесна с ръце, внезапно зареден с енергия.
— Необходима ни е апаратура за монтаж.
— В гимназията, където работя, има видеоапаратура — каза Джон. — Нали затова ме взеха на работа там — да създам видео лаборатория.
Коул вече беше забравил за неприятностите.
66. Лунна сянка
Гимназия „Медисън“ представляваше едноетажен паметник от кафява мазилка и лошо проектиране. Видео лабораторията се намираше в източната част на двора в нещо, наречено Учебен център. Когато Джон Бейли отвори вратата и запали осветлението, Коул Харис разбра, че ще се сблъска с трудности. Единствената камера беше десетгодишна „Тринитрон“. Записващата апаратура също беше много стара. Пространството, което учениците използваха за студио, беше една стена, покрита с тъмнозелена хартия.
— Е, не е като централата на Ю Би Си, нали? — подхвърли той.
Джон изръмжа. Техниката беше старомодна, но той обеща, че ще я накара да заработи.
Коул седна пред една работна маса в далечния ъгъл на стаята и даде на Джон касетите, на които бяха записани срещите на Майър с мафиотските принцове.