— Хей, Клод… Би ли донесъл истинско сухо шардоне „Акация“?
Клод се поклони и излезе.
Мики поръча и за двамата, сякаш желанията на Райън нямаха значение, но това някак изглеждаше в реда на нещата.
— Е, как я караш?
— Страхотно — излъга Райън.
— Говорят, че си плюл на репутацията си — намръщи се Мики. — Чух, че изказваш собствено мнение и когато те видели да се задаваш, спускали кепенците. Мисля, че това не е характерно за теб, и реших да те намеря. Какво става?
Усмихваше се, но очите му бяха сериозни.
— След смъртта на Мат всичко тръгна наопаки. Ще го превъзмогна.
Райън си спомни, че Мики бе долетял, когато Мат умря. Настани се в къщата за гости в Бел Еър и уреди всички формалности. Дори избра дрехите, с които погребаха Мат.
Сервираха обяда и Мики започна да яде с апетит, докато Райън само побутваше храната в чинията си.
— Виж какво, не искам да ти го казвам в очите, затова, ако прекалявам, кажи ми, но ако искаш да смениш професията си, може би имам нещо за теб… Ще се разнообразиш.
— Какво имаш предвид?
— Имам едни приятели. Понякога вършим и бизнес. Те издигат кандидатурата на един човек за президент на Съединените щати… Трябвал им специалист, който може да прави документални филми. Знам, че за теб това е фасулска работа — имаш награди „Еми“ и тъй нататък, но ако искаш да се махнеш за известно време от тези тъпанари в Лос Анджелис, може да се обадя на приятелите си.
— Документален филм ли? Никога не съм правил документални филми.
Сърцето на Райън биеше учестено. Нещо безразсъдно му казваше да се съгласи… и да се махне оттук и от всички онези спомени и мрачни кошмари. Егоцентричното еднообразие на живота му го съсипваше. Трупаше лъжа след лъжа с надеждата, че всички, които познаваше, ще се провалят, а той ще спечели. По-рано не беше такъв. Знаеше, че по някакъв начин е отровил душата си…
— Слушаш ли ме? — попита Мики и го откъсна от мислите. — Както вече казах, моят бизнес не е такъв, но знам, че мога да уредя въпроса. Виж какво… Трябва да остана тук един ден и да се погрижа за някои неща вместо татко. Утре ще заминем за Ню Джърси и ще те запозная с онези хора.
Райън се бе вцепенил от нерешителност. Мики разбра това.
— Какво е станало с теб, Райън? Седиш тук с вкисната физиономия. Старият ти приятел Мики трябва да ти влее малко енергия.
Нещо относно енергията на Мики съживи стари емоции.
— Защо не? — изтърси накрая Райън. — Обади се.
— След като се съгласи, мога да ти кажа, че ми спаси кожата — ухили се Мики. — Обещах на онези хора, че ще намеря човек, който да направи филма, а ще им доведа самия носител на „Еми“ Райън Болт. Ще се шашнат.
Райън усети, че се изчервява.
Мики погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам. Би ли ми направил една услуга? Преди да възникне въпросът с документалния филм, обещах на Лусинда да вечеряме заедно. Заведи я някъде.
— Разбира се.
— А утре тримата ще летим със самолета на баща ми за Ню Джърси. Ще бъде като едно време.
Събитията се развиваха толкова бързо, че Райън не можеше да им се противопостави.
Седяха на верандата на къщата и гледаха жълтия залез. Тя се беше преоблякла и сега носеше шорти и копринена блуза. Беше изумително красива. У нея имаше нещо много мило и непринудено и Райън имаше чувството, че се намира в присъствието на кралска особа. Почувства прилив на сили от блясъка в зелените й очи.
Съвсем неочаквано той се чу да казва:
— Напоследък имах ужасни неприятности. Държах се неразумно. Имах…
Той млъкна. Защо разказваше тези неща на това прелестно момиче? Говореше като луд.
— Пристъпи на безпокойство ли? — довърши мисълта му Лусинда.
— Да, сънища, в които ме преследват загадъчни тъмни зли същества.
— Отблъснал си сенките си.
Той я погледна. Тя се бе вторачила в очите му, изцяло погълната от него.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще ти дам една книга… Казва се „Среща със сянката“. Нещо в стила на Карл Юнг и Джоузеф Камбъл. Страхотна е. Там пише, че ако отричаш тъмната си страна, ще се задушиш. У всеки живее по един дявол. Децата, с които работя, са толкова гневни, че могат да извършат убийство. Може би в миналото си имаш нещо, което искаш да потиснеш. Разбереш ли какво е то, ще бъдеш свободен.
— Имаш предвид нещо от миналото ми, което дори не си спомням?