Лусинда кимна.
— И то има нещо общо с Мат?
— Възможно е, но Мат е в съзнанието ти. Сянката е в твоето подсъзнание. Загубата на Мат може да я е размътила… като утайка, която се издига от дъното.
Той се вгледа в нея. Седяха в това изкуствено езеро с водни лилии и бели лебеди, в средата на този неспокоен град, дишаха мръсния въздух и разговаряха за психическото му състояние, и въпреки това всичко изглеждаше напълно естествено.
— Ще се омъжиш ли за мен? — пошегува се Райън.
— Ако ме беше попитал, когато бях на седем години, отговорът щеше да е „да“.
Настъпи мълчание.
— Мислиш ли понякога за Рекс? — внезапно попита Лусинда.
Лицето й беше странно безизразно.
— Да, от време на време.
Той се зачуди защо го пита.
— Тогава се запознахме — каза тя.
11. Измъкване
Самолетът беше излязъл от хангара, когато Елизабет вкара форда си през портите, където бяха застанали служителите на летището.
— И все пак мисля, че трябва да останеш тук — скара се тя на Райън. — Само защото Марти Ланиер не търпи критика не означава, че ти не можеш да изпълняваш заповеди. Какво ще кажа на Фреди Фредериксън, когато се обади?
Фредериксън беше президентът на отдел „Телевизия“ в „Юнивърсъл Пикчърс“. Двамата с Райън бяха съюзници, докато Райън беше на върха на славата, но сега Фреди го гледаше кръвнишки.
— Няма да се обади. Аз съм мъртъв за тях, Елизабет. Само дето още не са сложили надгробната плоча. Много добре знаеш това.
Тя паркира до хангара.
— Виж какво, Райън, получих предложение от Мел Томас. Той прави нов сериал. Иска да започна идния месец. Казах му, че не мога да те оставя, но…
— Приеми, Лиз — настоя той. — Не бива да се проваляш заедно с мен.
— Имам чувството, че те изоставям.
— Аз се изоставих сам, мила. Ти трябва да се погрижиш за себе си.
Елизабет се наведе и го целуна.
— Знаеш ли колко много държа на теб?
— И аз държа на теб, Елизабет. Приеми предложението. Това ще ме накара да се почувствам по-добре.
Лусинда седеше на задната седалка, когато, усмихнат, Райън се качи в самолета.
— Здрасти — каза той, махна на пилота Майлоу и се приближи до нея.
Тя беше облечена в джинси и карирана риза, а на седалката до нея имаше синя жилетка. Райън я премести и седна.
— Къде е Мики? — попита той и се огледа.
— Наложи се да остане още два дни.
Лусинда бръкна в чантата си.
— Нося ти нещо — каза тя и извади книга с меки корици.
Заглавието беше „Среща със сянката“.
— Не си забравила.
— Не.
— Виж какво, вчера… Държах се като малоумен. Извинявай. Не искам да мислиш, че не мога да се владея.
— Уязвимостта е по-привлекателна от непобедимостта.
— Нима?
— За мен е така. Човек, който не се страхува да покаже слабостите си, е по-интересен от някой самохвалко, който има готов отговор за всичко.
След малко самолетът излетя, понесе се над планината Сан Габриел и остави зад себе си кошмара на Лос Анджелис.
Райън погледна Лусинда, поразен от спокойствието и красотата й. Между нея и Мики нямаше абсолютно никаква прилика. Мълчанието надвисна като кадифена завеса помежду им.
— На каква тема е докторатът ти? — попита Райън.
— Загубата. Предполагам, че имаш представа от това.
— Повече, отколкото ми е необходимо.
Изведнъж се почувства адски уморен. Присъствието на Лусинда го успокояваше. Скоро заспа.
Събуди се и видя, че тя го гледа. Райън отмести очи и си помисли: „Господи, възможно ли е да извадя такъв късмет?“.
Отговорът чакаше в Ню Хейвън.
12. Сянката се връща
Отначало беше някаква пустота, всепоглъщащо празно пространство, а после тъмната форма — по-голяма, зловеща и смъртоносна отпреди — мина покрай него, оставяйки в течението след себе си диря от скъсаните дрехи на Мат. Фланелката от миналогодишното пътуване до Флорида се надипли в мрака и се понесе в нищото. Сетне маратонките на Мат се закачиха за нещо. Сянката мина безшумно, но ревът, който последва, беше оглушителен. Появи се и едно маймунско око. Не мислеше, че ще понесе още един поглед в окото, но сянката се обърна и се върна.
— Готов ли си, татко? Идваме.
Райън се стресна от дълбокия сън. Сърцето му туптеше като обезумяло. Не знаеше къде се намира, но най-после успя да подреди мислите си. Къща с басейн. Стая за гости. Беше в имението на бащата на Мики в Ню Джърси. Единайсет и трийсет през нощта.