— Трябват ни най-малко четирийсет места… За Демойн… Добре, запазете ги — каза Вен, тръшна слушалката и погледна Райън.
— Аз съм Райън Болт. Търся Малкълм Рашър. Той ме очаква.
— Малкълм — изкрещя с всичка сила Вен.
Една врата се отвори и през пролуката надникна Малкълм Рашър. Беше красив чернокож, професионалист. Носеше очила без рамки.
— Какво? — извика в отговор той.
— Ето го — каза Кен Венабъл.
Райън се представи и двамата се ръкуваха.
— Вие ли ще правите документалния филм? — попита Малкълм.
— Да ви кажа право, мистър Рашър, не знам какво правя тук.
— В момента събираме щаб. Всичко трябва да стане много бързо. Имате ли екип и апаратура?
— Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа?
— Може би. Елате.
Той въведе Райън в залата за съвещания, където имаше една очукана дървена маса. Около нея седяха пет-шест души и разговаряха.
— Седнете и затегнете колана, Райън.
След няколко минути пристигнаха и останалите членове на предизборния щаб и Малкълм затвори вратата. Бяха общо десет.
— И така, моля, запазете тишина и включете касетофоните си — започна Малкълм. — Няма да повтарям. Може да задавате въпроси, но само по същество.
Всички извадиха малки касетофони и ги включиха. Райън съжали, че само той е неподготвен.
— Да започнем с представянето. Довечера в шест ще се съберем да разпределим задачите. Всички трябва да се познавате, да знаете професиите си и телефонните си номера. Ако някой от вас мисли, че това е глупаво, тогава не сте участвали в предизборна кампания, където хората не се познават. Аз съм написал името, професията си и телефонния си номер на един лист, който е на дългата маса отвън. Вдясно от мен е председателят на нашия щаб, Албърт Джеймс Тийгардън или Ей Джей.
Ей Джей махна с ръка.
— Аз ще се занимавам със стратегията, посланието и социологическите проучвания заедно с Кен Венабъл и Гай Вандергот. Ако имате идеи, искам да ги чуя. След малко ще ви кажа още нещо. Листът със сведенията за мен е на масата.
После стана една хубава жена. Пепелявокестенявите й коси бяха като коприна, а фигурата говореше за часовете, прекарани в гимнастическия салон.
— Аз съм Сюзан Уинтър, личният служител.
Райън не беше чувал този термин и се зачуди какво означава.
Малкълм видя изненаданото му изражение.
— За онези, които не знаят, личният служител е човекът, който е постоянно с кандидата. Тя ще отговаря за хотелските стаи, допълнителните телефони в апартамента и ще се грижи в хладилника да има всичко необходимо. Сюзан отговаря и за програмата. Ако губернаторът трябва да отиде на пресконференция, тя ще му напомни.
Райън записваше всичко в едно жълто тефтерче.
— Видал — продължи Малкълм.
Видал Браун стана. Изглеждаше поразително. Беше наполовина французин и наполовина индианец. Завършил бе „Колгейт“. Райън го беше виждал. Браун ръководеше пресконференциите на Демократическата партия.
— Аз съм секретар по печата. Искам всички да бъдат на разположение по двайсет и четири часа в денонощието. Обичам предложенията. Справката за мен е също на онази маса.
До него седеше една блондинка с гумени гривни на китките, в които бяха натъпкани телефонни съобщения.
— Каръл Уакано. Аз отговарям за финансирането на кампанията. Ако чуете, че някой желае да даде пари за Хейз Ричардс, веднага ми кажете името му. Между другото, всички суми над петстотин долара, изпратени по пощата, трябва да бъдат описвани заради ревизията. По-малките суми отпадат от това ограничение.
— Рик и Синди Рошар — каза Рик и двамата със съпругата си станаха. — Ние ще бъдем авангардът в Айова. Ще се погрижим за настаняването и ще запазим време в местната телевизия. Не е необходимо да ви казваме, че първият дебат във вторник ще бъде много важен. Надявам се, че кандидатът ще е готов за него.
— Когато отидем в Айова, Хейз няма да отседне в хотел „Савой“ с другите кандидат-президенти — каза Рашър. — Той ще бъде в някоя ферма. Семейство Рошар ще намерят фермер, който е на път да се разори. Човек с тъжна история. Хейз ще пренощува там.
— Страхотна идея — отбеляза Рик.
После дойде редът на Райън.
— Аз съм тук, за да направя документален филм. Не съм написал информацията за себе си, но ще го сторя незабавно.
Той седна, защото не знаеше какво друго да каже.