— Искам да филмирате пресконференцията в Провидънс, когато Хейз ще заяви намерението си — рече Малкълм. — Как ще озаглавите филма?
— Не знам… Не съм мислил по този въпрос.
— Необходимо ни е зашеметяващо заглавие. Нещо като…
— „Виелица в Айова“? — предложи Ван.
— Да, точно така — съгласи се Ей Джей. — Но виелиците са студени, а нашият кандидат е горещ.
— „Прериен огън“ — обади се неволно Райън.
— Идеално. „Прериен огън“ — ухили се Ей Джей. — Това ще бъде заглавието на филма. Ние ще бъдем единствените, които ще имат хубави записи на Хейз Ричардс и телевизионните мрежи ще бъдат принудени да използват нашите материали. Поискат ли ги, ще трябва да ги пуснат несъкратени.
После станаха Вен и Ван и казаха, че са специалисти по проучване на общественото мнение.
— Знаете в какво се състои работата ни — заявиха те и седнаха.
Райън не знаеше, но си отбеляза да разбере.
Другите двама бяха отговорници по кадрите и връзките с медиите. Райън си записа как изглеждат, за да разговаря с тях на срещата в шест часа.
Малкълм се облегна назад.
— Кандидатът е губернаторът Хейз Ричардс. Всички тук сте професионални служители в предизборни кампании и услугите ви се заплащат. Някои от вас имат повърхностна представа за кандидата. Стратегът на кампанията Ей Джей Тийгардън ще ви обясни какво е посланието му. Той познава Хейз от дете… Ей Джей.
Тийгардън стана бавно от стола. Той познаваше повечето хора тук. С някои бе работил и преди и ги бе наел и за тази кампания.
— Когато бях малък — усмихнат започна той, — всяка Коледа молех родителите си да ми купят пони…
Някои от присъстващите бяха чували историята и започнаха да се усмихват.
— Всяка Коледа поглеждах под елхата, но там все нямаше пони. Търсех в кухнята, в гаража. Оглеждах цялата къща. Исках да яздя понито до училище, да го храня и да го галя. Но винаги получавах ролкови кънки. И така, обувах кънките и знаете ли какво ставаше?
— Да не би да ти е излизал мазол, Ей Джей? — ухили се Видал.
— Можеш да се обзаложиш, Видал. Излизаше ми. И знаете ли защо? Защото бях толкова нещастен, задето не получавах пони, че се пързалях часове наред, за да се отърся от разочарованието. А сега, какво общо има тази детска история с кампанията?
Той се усмихна, прокара пръсти през рошавата си брада и продължи:
— Още търся понита. Понито е олицетворение на всичко хубаво, а мазолът — на лошото. Трябва да внимаваме да не ни излезе мазол. Преди десет години направих едно проучване. Зададох на определени групи хора от цялата страна няколко въпроса. Миналата година зададох същите въпроси на други групи, подбрани по същия социален и демографски признак. Преди десет години деветдесет процента отговориха положително на въпроса дали политиците се интересуват от тях. Дори да не са били винаги съгласни с резултата, те мислеха, че избраните от тях представители на властта се грижат за интересите им. Само десет години по-късно осемдесет и пет процента отговориха отрицателно на този въпрос. Пълен обрат в мненията. Осемдесет и пет процента от жителите на тази страна вече не вярват в системата. Смятат, че на политиците не им пука за тях. Не виждат никаква разлика между Демократическата и Републиканската партия. Писнало им е. Сърдити са… Разгневени са, но въпреки това не се чува глас, който казва: „Аз мога да оправя това. Мога да направя така, че системата да заработи“. Пресата не пише за това отчаяние. То не е новина, защото всички го приемат. Тази масова промяна на мнението минава незабелязана, не съобщена и нерешена. Живеем в центъра на втората велика американска революция, а никой не говори за нея. Е, време е да променим това. Ние имаме най-силното и завладяващо послание, което можете да си представите. Ние ще обуздаем гнева и отчаянието. Ние ще бъдем кандидатите на промяната. Досега Хейз не се е кандидатирал за национален пост, но другите съперници от години сучат от гърдите на народа. Те са част от системата, на която се гневи американското общество. И така… Какво е посланието? То е просто и ще бъде ясно и красиво като изгрева в Айова.
Той огледа присъстващите и изчака една минута за драматично въздействие.
— Хейз Ричардс ще накара Америка отново да заработи за теб.
Всички записаха това в тефтерите си.
— Конгресът вече няма да има среднощни заседания, на които тайно да гласува повишение на заплатите си. В гаража на Сената няма да има лимузини. Никакви закони, стимулиращи бюджета. Никакви помощни програми за милиарди долари за фъстъчените ферми. Никакви президентски самолети. Повече никакви лъжи, кражби, данъци и разходи. Не! Хейз Ричардс, човекът от Провидънс, е един страничен наблюдател в политиката, на когото всичко това не му харесва, както и на вас. Хейз Ричардс ще накара Америка отново да заработи за нас!