Гласът му отекваше из малкото помещение. Той огледа обърнатите към него лица.
— И това, приятели мои, е понито, което всеки американец търси. Внушим ли това послание, ще спечелим президентските избори.
Присъстващите започнаха да кимат и да се усмихват.
— Ние сме над обикновените проблеми — рече Малкълм. Гласът му прозвуча тихо след пламенното слово на Тийгардън. — Няма да обсъждаме участието на хомосексуалисти във войската, нито общественото здравеопазване, емиграцията, правата на жените или програмите за малцинствата. Ние ще говорим за Америка, която е загубила контрол над системата. Искаме го обратно и Хейз ще ни го осигури.
— Хейз Ричардс ще накара Америка отново да заработи за нас — завърши Тийгардън. — Това е посланието. Малкълм ще ви разясни стратегията.
И седна.
Екипът се умълча и слабият чернокож професионалист заговори:
— С повечето от вас сме разисквали стратегията — каза Малкълм. — Тя е проста. Трябва да се представим безупречно на дебата във вторник, ако искаме националните медии да ни обърнат внимание. В момента Лио Скатина има над петдесет процента в Айова, но това се дължи само на името му. Той е познато лице, но ние можем да го изпреварим. Останалите трима имат скромен и еднакъв процент. Около двайсет процента от избирателите още не са решили за кого ще гласуват. Нашата цел е да ги шашнем на дебата в Демойн, а после ще оставим всичко на пресата.
— По този въпрос имам лоши новини — обади се Видал. — Поради финансови затруднения повечето телевизионни мрежи са намалили времетраенето на политическите изяви в Айова. Единствената телевизия, която ни изпраща екип за отразяване на живо, е Ю Би Си. Е, Си Ен Ен ще бъде там, както обикновено, но дори тяхното предаване ще бъде съкратено.
— Онова, което трябва да направим в Айова, е да вземем двайсет процента и да се наредим плътно след Скатина — каза Малкълм. — Успеем ли, все едно ще полетим с ракета. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към Айова.
— А Ню Хампшър? — попита Сюзан Уинтър.
— Без Айова няма да има Ню Хампшър — рече Малкълм.
Съвещанието свърши и Видал се приближи до Райън.
— Познавате ли някой от Ю Би Си? — попита той.
— Коул Харис е женен за една моя приятелка.
— Коул Харис е въздухар. Удариха му секирата преди два месеца. Правеше сериал за подземната престъпност, но комисията по новините го отряза. Той обвини Стив Израел в заговор и на следващия ден го уволниха.
— Наистина ли? — учуди се Райън, като си спомни енергичния чернокос новинар, който прекара известно време в Лос Анджелис. — Познавам и политическия редактор на Стив Израел от „Елипсата“ в Ню Йорк.
„Елипсата“ беше стая на двайсет и третия етаж в Черната кула на Бродуей, където се помещаваше Ю Би Си. Бяха я кръстили така заради овалната й форма. Бюрата на новинарите и продуцентите бяха обърнати към подиума. В средата се намираше сцената за нощните новини с Брентън Спенсър.
— Добре. Свържи се с него. Аз ще се обадя на Брентън Спенсър — каза Видал.
Брентън Спенсър беше звездата коментатор и изпълнителният директор на нощните новини в Ю Би Си. Рейтингът му падаше от шест месеца насам. Онова, което Брентън не знаеше, беше, че съдбата му бе отредила да бъде първото голямо пони в предизборната кампания.
14. Среща с Бога
Брентън Спенсър беше уплашен до смърт. Студеният януарски вятър развяваше краищата на кашмиреното му палто, смразяваше краката и вледеняваше топките му. Той стоеше пред апартамента си на Пето авеню и чакаше лимузината на Ю Би Си.
Човекът, с когото бе повикан да се срещне, беше нисък и отвратителен и не даваше пет пари за новините. Уолас Литман притежаваше телевизионната мрежа и искаше само хубави новини. Предишния ден от Калифорния получиха репортаж за новородени китове — Шама и Хайди. Мрежата го закупи за пет хиляди долара на минута и излъчи чрез сателитната връзка две минути и половина за китовете и техния дресьор. Стив Израел пусна няколко шеги и Брентън трябваше да се обърне към колежката си Шанън Уилкерсън и да каже: „Потресаваща история, Шанън“, а тя — „О, Брентън, рибешка работа“. И всичко това, докато бездомниците умираха от студ в Сентръл Парк, а Средният изток се люшкаше на ръба на самоунищожението. Когато Брентън се оплака, те извадиха ноемврийските данни, които показваха десет процента понижение на рейтинга на нощните новини и Брентън трябваше да преглътне мъчително и да се надява, че няма да го уволнят.