— Баща ти ще има съвещание в кабинета. Не го безпокой. Хубаво е, че си с нас, Райън. Лягайте си след малко.
Камината долу беше запалена. Джоузеф, бащата на Мики, отиде до барчето, взе кристалната гарафа и напълни три чаши с портвайн. Беше грозен като сина си, на петдесет и една години, смугъл, нисък и дебел в кръста. Но също като петнайсетгодишния си син излъчваше сила. Приближи се до Пол Аркет и му подаде едната чаша.
— Портвайнът е превъзходен. Изпратиха ми го от Опорто — рече той и поднесе втората чаша на високия аристократичен губернатор на Невада.
Пол Аркет беше облечен в съвършено ушит сив костюм. Пясъчнорусата му коса и манекенска усмивка бяха истинска реклама за щата му. Вече на четирийсет и пет, той беше дългогодишният задкулисен съмишленик на интересите на Ало към казината в Лас Вегас.
Пол взе чашата с портвайн от сицилианеца. Дишайки тежко, Джоузеф седна на голямото кресло до Лански.
Майър беше на седемдесет и няколко години и бе повехнал физически, откакто се бяха видели последния път. Ръцете му трепереха, но острите като лазерен лъч очи бяха прозорец към проницателността му.
— Не бива да пия алкохол — каза Майър. — Шибаният лекар ми забрани. Рентгеновата ми снимка приличала на коларски път.
Но финансовият гений на мафията взе чашата.
— Кога ще дойде Уолас? — попита Джоузеф.
— В девет и трийсет. Той е точен. Ще бъде тук — отговори Майър.
Заприказваха се за делото, което Майър водеше срещу държавата Израел. Лански се опитваше да емигрира там, за да изживее последните си дни, докато ракът надделее. Ала израелският Върховен съд се позоваваше на една конституционна клауза, която отказваше емигрирането на евреи с криминално досие.
— Какво съм им направил? — оплакваше се Майър. — Да ме зарежат така. Собствените ми сънародници.
В същия миг Пени въведе Уолас Литман в кабинета.
Той беше нисък като Джоузеф Ало, но имаше осанка на пруски генерал. Беше безупречен от главата до петите — от ушития по поръчка костюм до дребния си ръст. Магьосникът от Уолстрийт вече се бе появявал на корицата на списание „Форчън“, а беше едва на четирийсет години.
— Съвещанието е по предложение на Майър — рече Джоузеф, — но преди да започнем, искам да ви поканя на лова на патици, който организирах за утре. Купих на Мики ново ловджийско куче за рождения ден. От два месеца тук идва дресьор и сутринта ще изпробваме птичаря. Знам, че Майър трябва да се връща в Маями, но се надявам, че Пол и Уолас ще останат.
Пол не искаше да ходи на лов за патици, но нямаше как — Джоузеф му бе уредил да вземе казино в Лас Вегас. Той се усмихна и кимна.
Но Литман се възпротиви.
— В момента извършвам борсова операция, Джоузеф. Трябва да тръгна довечера.
Ало кимна, без да променя изражението си.
— Майър, имаш думата.
Лански започна да говори носово.
— Не е необходимо да ви разказвам какво става, откакто Хувър почина. Бяхме натикали онзи педераст в миша дупка. Трябваше да си затваря очите, инак щях да публикувам снимките от мотела в Детройт. Ала Хувър го няма и нещата се промениха. Във Вашингтон имаме големи неприятности. Незаконните облози, наркотиците, бингото, проституцията — новите копелета завземат всичко. Шефът на ФБР си пъха носа навсякъде и осира всичко. Както и онзи предател, федералният агент от Вегас, Соломон Казоровски. Опитва се да тормози всички. А сега Конгресът ще одобри Закона срещу изнудването и корумпираните организации.
Всички знаеха за този закон. Според него предварителната осведоменост за дадено престъпление те правеше виновен наравно със самия престъпник. Федералните власти само трябваше да спипат един мафиот, който е обсъждал престъпление с дона си и автоматично подвеждаха под отговорност боса. А в Коза Ностра човек не можеше да извърши престъпление, без предварително да уведоми шефа си, така че сега всички донове бяха в опасност. ФБР изготвяше и програма за защита на свидетелите, за да насърчат информаторите. Самата мисъл за този закон действаше потискащо.
— Трябва да намерим начин да спрем тая шибана работа — изхриптя Майър.
— Как ще го направим? Това е федерален закон — рече губернаторът на Невада.
— Джоузеф и аз разговаряхме по въпроса и мисля, че намерихме начин, но трябва да участваш и ти.
Уолас Литман бавно изправи рамене. От 60-те до ден-днешен той беше безмълвна марионетка на Майър Лански. Уолас беше съветник по инвестициите на Теодора Лански в Чикаго. Майър го забеляза как работи със счетоводството на съпругата му и разбра, че Уолас е проницателен и амбициозен. Завербува го преди десет години. Литман основа холдингова компания, наречена „Литстар Индъстрис“. Майър завеждаше мафиотските пари, идващи от чужбина, във фиктивни сметки, откъдето Уолас можеше да ги тегли, за да прави законни сделки. Бизнесът официално се извършваше от „Литстар“, но истинските собственици бяха Майър Лански и Джоузеф Ало. Тримата се срещаха рядко и никой не подозираше, че Уолас Литман е сътрудник и перач на организираната престъпност. Беше се издигнал бързо на крилете на незаконното финансиране.