— … парите ще дойдат от Бахамските острови. С тях ще купим телевизионното време в Айова.
— Чакай малко — каза Мики.
Чу се изщракване. Райън се опита да намери друга линия и този път успя.
След няколко секунди вратата се отвори с трясък и на прага застана Мики.
— Какво мислиш, че правиш, по дяволите? — извика той.
— Обаждам се на филмовата комисия, за да потвърдят, че са готови с екипа ми за утре.
Мики се приближи до него, грабна слушалката от ръката му и я тресна върху апарата.
— Ти подслушваше разговора ми!
— Успокой се.
— Този кабинет е мой!
Гласът на Мики вече беше сдържан, но поведението му беше зловещо. Райън почувства, че от Мики се излъчва странна енергия, почти осезаема топлина.
— Лусинда каза, че мога да използвам този телефон.
— Беше се включил в частната ми линия. Какво чу?
— Нищо. Ей Джей говореше за Бахамските острови или нещо подобно. Какво ти става?
Мики се обърна и дойде още по-наблизо до Райън. Гласът му беше ужасяващ.
— Ти си гост тук. Ясно ли ти е? Намираш се в моя дом. Стой надалеч от кабинета ми. И не подслушвай разговорите ми.
— Не подслушвах, Мики. Само се опитвах да намеря свободна линия.
Двамата се гледаха дълго в очите, сетне Райън сложи ръка на гърдите на Мики и леко го бутна.
— Какво ти е? Държиш се така, сякаш тук става нещо.
— Само не ме шпионирай.
— Каква е онази кутия? Скрамблер ли?
— Извършвам множество чувствителни сделки. Преди известно време шпионираха бизнеса ни. И татко го инсталира.
Мики се опита да прецени Райън. После чертите му омекнаха.
— Виж какво… Съжалявам. Нервите ми са малко опънати. Трудно е да гледаш как баща ти умира пред очите ти.
— Не трябваше да идвам тук. Не знаех…
— Всичко е наред. Можеш да използваш този телефон — тъжно се усмихна Мики. — Лекарят току-що ми каза, че на татко не му остава много. Може би месец или дори по-малко. Извинявай.
Той се обърна и се приближи до помощната масичка, където беше отвореното му куфарче. Поколеба се за миг, сетне го заключи, взе го и излезе от кабинета.
Райън дълго стоя неподвижен. Сърцето му блъскаше в гърдите. В черните очи на Мики имаше смъртоносен блясък. После набра номера на филмовата комисия в Провидънс, откъдето му съобщиха, че са ангажирали екипа. Райън им каза номера на кредитната си карта и се споразумяха за заплащането. Затвори и пред очите му неочаквано се появи образът на малкото червенокосо момче, което пак се люлееше на люлката. Този път чу някакъв слаб глас.
— Обзалагам се, че Райън не може да направи това — каза момчето, като приклякваше и се засилваше все по-нависоко.
И изведнъж изчезна… Райън стоеше в кабинета на Мики и се чудеше кое, по дяволите, беше момчето.
16. Очаквано изявление
Губернаторът на Роуд Айланд се готвеше да съобщи за намерението си. Ей Джей беше в дома на Хейз. Беше разтворил на неоправеното легло в спалнята му цялата документация за кампанията. Анита, съпругата на Хейз, не обитаваше голямата спалня. Ей Джей знаеше, че тя вече не спи с Хейз. Бракът им беше една умело режисирана преструвка. Той видя Хейз, който беше в банята и се оглеждаше в огледалото.
— Преглеждам материалите от четири часа сутринта и трябва да ти кажа, че съперниците ти разчитат на платформи, свързани с интересите на отделни групи хора. Всички до един — Дехавиланд с политиката си по опазването на околната среда, Савидж — с неговите либерални преобразования на работното място в съответствие с обществената среда, Гълифорд е мистър Труд и мистър Едновремешна Религия, а Лио Скатина набляга на правата на жените. Всички са вътрешни хора във Вашингтон и ядат от една и съща паница.
Хейз излезе от банята и прокара език по зъбите си.
— Да — каза той и погледна часовника си.
До пресконференцията оставаха четирийсет минути. Сетне отправи взор към остъкленото затворено овално помещение, където даваше повечето си телевизионни интервюта. Там щеше да се състои и пресконференцията. Отвън вече имаше няколко телевизионни микробуса, но бяха по-малко, отколкото очакваше.
— Надявам се, че няма да пея в празна църква.