Брентън продължи да говори онова, което му бяха наредили да каже. Никога не се беше заяждал така открито с някой кандидат-президент и това го уплаши. Бе излязъл от ролята си на коментатор и беше навлязъл в деликатната територия на участник в събитията. А утре щеше да отлети за Демойн, където щеше да се появи по националната телевизия.
След предаването главата му се замая и почувства гадене. Прибра се в кабинета, дръпна завесите и си наля уиски, за да успокои нервите си и пулсиращата болка в главата. После, съвсем ненадейно, повърна в кошчето за отпадъци.
18. Преспиване с любимата
Четирийсет минути преди Демойн огромният самолет пропадна на няколко пъти във въздушните слоеве. Шкафчетата за ръчен багаж над главите на пътниците се отвориха и изсипаха съдържанието си. Стюардесите се усмихваха престорено, стиснали устни.
— Всичко е наред. Само лека буря.
Лека буря — дрън-дрън, помисли си Райън, намираме се в циклон.
Хейз Ричардс загуби самообладание. Релика Сън бе коленичила на седалката, гледаше назад и снимаше губернатора, който преглеждаше докладите за износа на зърно от Айова. Но когато самолетът за пръв път падна рязко надолу, очите на Ричардс се разшириха.
— Какво е това? Какво става?
Сюзан Уинтър се опита да го успокои.
— Лека буря.
Релика политна и щеше да удари главата си в тавана, ако Райън не я беше хванал за колана. Ала тя не свали камерата. Райън продължи да я държи, а самолетът пропадна в още една дълбока въздушна яма.
— Обърнете самолета — паникьосан прошепна Хейз. — Трябва да се върнем.
Самолетът се наклони надясно и се устреми надолу… Двигателите започнаха да вият, а на пода като градушка се посипаха чанти и куфарчета.
— Върнете се! Това е заповед — изрева Хейз с неочаквано силен глас. — Аз съм губернаторът на Роуд Айланд. Завийте!
Ей Джей Тийгардън бавно започна да си проправя път към него, като се държеше за облегалките. Падна на колене, но се изправи и продължи. Най-после стигна до Хейз.
— Републиканците от Айова стрелят по самолета — ухили се той.
— Искам да се върнем.
Хейз беше блед като руска принцеса, а очите му уплашено се стрелкаха насам-натам. Самолетът се наклони на една страна, а двата мотора пронизително изпищяха, когато засмукаха разредения въздух.
— Това е пряка заповед от губернатора на Роуд Айланд. Незабавно обърнете самолета!
Гласът на Хейз беше писклив и уплашен.
Релика Сън продължаваше да снима. Райън я държеше за кръста с две ръце. Тийгардън се наведе към тях.
— Изключете камерата. Мисля, че тези кадри няма да ви трябват.
Когато Релика изключи камерата, Хейз вече ридаеше.
— По дяволите, Хейз, престани! — извика Ей Джей и зашлеви ужасения губернатор.
В същия миг, като по чудо, самолетът излезе от въздушните ями. Всички седяха с отчаяни физиономии, като затворници, осъдени на смърт. Багажът и книжата бяха разпилени на пътеката между редовете.
След двайсет минути се приземиха в Демойн, Айова. Отвориха задната врата на „Боинг 737“ и пътниците помъкнаха багажа си като бежанци от тексаско наводнение.
Семейство Рошар ги посрещнаха на летището.
Сетне посетиха изложбата на селскостопанска продукция, където губернаторът Ричардс се снима с четири прасенца, раздава въздушни целувки и гледа представлението на расови коне. Семейство Рошар бяха намерили една ферма в Гринел, Айова, чиито собственици, Бъд и Сара Колфийлд бяха разорени. Хейз щеше да пренощува там.
Срещата между Хейз Ричардс и семейство Колфийлд беше заснета от Релика Сън. На хлътналата им веранда Хейз прегърна грубоватата съпруга на производителя на картофи.
— Много любезно от ваша страна да ме поканите в красивия си дом.
Той се поклони леко и задържа ръката на Сара малко по-дълго, за да покаже, че наистина проявява интерес. После всички влязоха в къщата и разгледаха неугледния хол. На полицата над камината имаше снимка на покойния им син, убит във Виетнам — Хейз я взе, дълго я гледа и внимателно я остави.