— Бъд младши загина, докато се опитваше да помогне на другарите си — каза бащата с глас, потреперващ от гордост.
Вечерта Ей Джей и Хейз се настаниха в малката спалня и започнаха да обсъждат утрешния дебат.
Стаята беше обикновена и нямаше излишна украса. Над дървеното легло и гардероба имаше избелели жълти пердета. В края на леглото беше сгънат разноцветен юрган, ушит от майката на Сара.
— В банята няма огледало — измърмори Хейз, като крачеше напред-назад.
— Ще го понесем — успокои го Ей Джей.
— Казвай — рече Хейз, примирен с условията.
Поне нямаше да споделя спалнята със съпругата си. Анита щеше да пристигне утре.
— Ще се придържаме към посланието. Хейз Ричардс ще направи така, че Америка да заработи за вас.
— Хайде, Ей Джей, трябва да кажа и още нещо… Те ще искат да разберат какви са възгледите ми по някои основни проблеми. Ами ако ме попитат за хомосексуалистите в армията? Какво ще кажа? „Америка ще заработи за хомосексуалистите“, така ли? Това е лудост!
— Не, няма да кажеш такова нещо. Ще изглеждаш възмутен. Ще погледнеш право в обектива и ще кажеш: „Мисля, че всички американци трябва да имат право да служат на родината си, ако желаят. Разбирам, че има проблеми и смятам, че можем да предложим задоволително решение. Но, по дяволите, това е още един пример за разделението на обществото. Спорим за хомосексуалистите в армията, когато истинската дискусия би трябвало да бъде каква е ролята на армията. Ще продължаваме ли да изразходваме една пета от брутния национален продукт за отбрана, когато хората в страната гладуват? Ще защитаваме ли демокрацията във всяка страна по света и ако е така, каква ще е цената? Кой плаща за това? Искаме ли пари от богатите нации като Япония, Германия и Кувейт, които покровителстваме? Или караме отрудените американски работници да плащат? Това са въпросите, с които ще се занимава президентството на Хейз Ричардс. Аз ще накарам Америка отново да заработи за всички вас“.
— Това са шибани бръщолевения, и ти го знаеш.
— Втълпи им посланието, Хейз. Това е най-сигурният път до Белия дом.
Хейз погледна лъскавите си белезникави нокти.
— Добре, щом искаш основен проблем, ще ти го предложа — продължи Ей Джей. — Другите кандидат-президенти се подмазват на гласоподавателите от Айова. Говорят онова, което смятат, че хората искат да чуят и никой от тях няма решение на проблемите. Айова е фермерски щат, затова всички поддържат протекциите за селското стопанство. А ние ще наблегнем на друго — на субсидиите.
Хейз го погледна така, сякаш Тийгардън бе изгубил разсъдъка си.
— Да атакувам субсидиите за селското стопанство в един фермерски щат? Да не взимаш наркотици?
— Направил съм проучвания. Всичко е точно. Ще изглеждаш смел в очите на фермерите. Хейз Ричардс казва истината. Знаеш, че това е политическо самоубийство, но майната му, ако не можеш да говориш откровено, тогава тази страна е много по-затънала в лайняното блато, отколкото си предполагал.
— Повдигнем ли въпроса за субсидиите, свършено е с нас.
— Не мисля така. Има голяма разлика между подкрепяната от теб селскостопанска програма и субсидиите, срещу които ще се обявиш. Програмата помага на малцина фермери, на хора като семейство Колфийлд. Те са демократи. Програмата им дава нисколихвени заеми и им плаща, за да не засяват нивите си. Ние подкрепяме това. Субсидиите помагат само на големите фермерски кооперации, а те са собственост на републиканци, които и без това няма да гласуват за теб, дори да им подариш трактори. Проблемът е идеален. Ще накараш другите кандидати да изглеждат като подмазващи се задници, а истинските фермери ще разберат, че не засягаш правата им, защото, повярвай, разликата между програма и субсидия им е известна. Ще ти напиша всичко. Само говори онова, което ти казвам… Какво мислиш?
Хейз изглеждаше уморен. Това не беше добър знак за началото на кампанията.
— И още нещо… Брентън Спенсър ще се заяжда с теб по време на дебата. Ще определи кандидатурата ти като неподходяща и неразумна. Когато настъпи сгодният момент, искам да го изгониш от сцената. Утре ще поговорим за това.
Ей Джей излезе. Хейз погледна през прозореца към опустошената ферма, в която Бъд и Сара бяха вложили живота си и щяха да загубят и помисли, че е по-добре да се отърват от нея.
Семейство Колфийлд бяха отстъпили дома си на Хейз Ричардс и предизборния му щаб и след вечерята заминаха да пренощуват у един съсед. Хейз се настани в спалнята им, а Малкълм и Ей Джей — в стаята на покойния им син. Сюзан Уинтър се разположи на дивана в страничната стая. За Райън определиха кушетката в кабинета на Бъд. Релика Сън предпочете да спи в микробуса, който беше паркиран в хамбара. Райън се притесни, че може да й е студено, но тя отхвърли възраженията му, грабна спалния чувал на Бъд и една възглавница и се отправи към вратата.