— Не е разумно да се замесваме в каквото и да било — отбеляза Пол.
— Нашият план е прост, но ще отнеме известно време. Решихме, че ти ще станеш президент на Съединените щати — каза без заобиколки Майър.
Уолас видя, че държанието на губернатора се промени. Сякаш засия от тази перспектива.
— Как ще го направим? — тихо попита Пол.
— Светът се промени — каза Майър и взе чашата с портвайна. — Радиото го направи малък, а телевизията — още по-малък. Политиката се променя. Никсън беше по-умен и с по-добро образование, но Кенеди спечели с бостънските си обноски и шибаната си прическа. Приличаше на филмова звезда и гадовете избраха него. А Никсън изглеждаше така, сякаш продава порнографски списания. Телевизията видя сметката на Никсън. Тя е бъдещето. Контролираш ли телевизията, контролираш и онова, което хората виждат, говорят и мислят.
— Уолас и аз вече започнахме да продаваме недвижимите си имоти и ще купуваме електронна медия — продължи Джоузеф. — Ще станем собственици на телевизионна мрежа и ще я използваме, за да вкараме Пол в Белия дом.
— А щом влезеш там — тихо добави Майър, — ще уволниш онези педерасти от ФБР и от Министерството на правосъдието. Ще назначиш нов министър и нов шеф на ФБР. Ще избереш хора като Хувър, които да си затварят очите. А после ще напълниш съдебните зали със съдии, които не одобряват Закона срещу изнудването и корумпираните организации. Или ще премахнем този закон, или ще го неутрализираме с помощта на приятелски настроени ченгета.
Майър се опита да остави винената чаша на масата, но прецени погрешно разстоянието и я събори.
Всички видяха как капките портвайн се разплискаха като кръв по бежовия килим.
Бледата утринна светлина събуди рано Пол Аркет. Още беше в добро настроение от амбициите си и от мисълта, че ще стане президент. Изкъпа се и преди да слезе на закуска чу, че лимузината на Джоузеф потегли, за да закара Лански на летището.
Трапезарията беше огромна. Имаше мраморна маса, дълга дванайсет метра и столове с високи облегалки, внос от Италия. Мики Ало вече беше там със съученика си. Пол не можеше да откъсне очи от забележително красивото момче. Пени седеше в далечния край на масата.
— Готови ли сте да убивате патици? — попита Джоузеф, който влезе след няколко минути.
Според Пол ловът на патици беше едно от най-недостойните човешки приключения.
— Нахрани ли се добре? — попита Пени.
— Пълен съм догоре — широко се усмихна Пол.
Винаги се удивляваше как Джоузеф е успял да свали жена като Пени. Какво намираше тя у този сицилиански гангстер? Пени произхождаше от богато семейство. Беше възпитана и културна. Приличаше на бисер в тава с чакъл. Джоузеф не беше подходящ за нея. Но може би Пени намираше излъчването му за прелъстително. Пол се зачуди дали я бива в леглото.
Мъжете влязоха в кабинета. Зад витрината на дъбовия шкаф бяха наредени ловни пушки дванайсети калибър.
Пол избра една английска „Пурди“ с инициали на позлатения приклад.
— Правена е по поръчка — похвали се Джоузеф. — Струва повече от сто хиляди, затова не я изпускай в калта, Пол.
Джоузеф взе една „Берета“ с пълнител за пет патрона и гравирана цев.
После тръгнаха, нарамили скъпоценните пушки. Мики носеше английска „Пурди“, ръчна изработка и със скъсен приклад заради тантурестите му ръце. До него невъоръжен крачеше Райън Болт.
Кучето Рекс беше още малко и игриво. Джафкаше весело и се стрелкаше ту вдясно, ту вляво с щастливи очи и изплезен език. Джоузеф Ало му изкрещя и то наклони глава с дружелюбно изражение, сякаш питаше: „Какво има, момчета?“.
Рекс беше порода „Чесапийк“ и много красив, с шоколаден цвят и нежни кафяви очи.
— Шибано куче — тихо изруга Джоузеф. — Ще изплаши патиците. Ела тук, Рекс.