После Ричардс влезе в конгресния център.
Ю Би Си беше паркирала подвижната телевизионна станция отстрани. До нея беше камионът със сателита, който събираше новините от цял свят.
Брентън Спенсър излезе на сцената и спря за миг. На вратовръзката му беше прикрепен микрофон. Слушалката беше пъхната в ухото му, а жицата се спускаше под ризата към прикачения за колана предавател. Тед Милър, режисьорът, натисна копчето на вътрешната връзка.
— Добър вечер, Брентън. Обаждам се от камиона. Ще излезем в ефир след две минути и двайсет секунди.
— Добре.
— Ще ти съобщаваме политическите факти, които са ти необходими, по предавателя.
— Както кажете.
Тед прекъсна връзката и се обърна към тонтехника.
— Добре ли е Брентън? Гласът му звучи ужасно.
Тонтехникът сви рамене.
Милър отново се свърза с Брентън.
— Брентън, искаш ли да ти донесем нещо? Вода?
Ала Брентън бе извадил слушалката от ухото си.
— Какво става, по дяволите? — зачуди се Тед, после се наведе и заговори по микрофона на сценичния режисьор. — Кажи на Брентън, че слушалката не е в ухото му. Трябва да говорим с него, преди да започне предаването. Остават ни двайсет секунди.
Сценичният режисьор изтича до Брентън и му каза нещо. Спенсър кимна, но не сложи слушалката в ухото си.
— Излизаме в ефир — каза Тед, — след пет, четири, три, две, една секунда.
Мониторът показа в широк план сцената с петте празни стола и трибуната в средата.
— Пуснете музика и дайте знак на Боб — продължи Тед и сътрудниците посочиха говорителя.
Музиката свири силно няколко секунди, после утихна и Боб Банкс с плътния си глас откри политическия сезон на 1996 и представи кандидатите.
Малкълм Рашър седеше при Райън, Вен и Ван в претъпканата гримьорна на Хейз Ричардс и гледаше предаването. Ей Джей се втурна вътре. В ръката си държеше лист хартия.
— Току-що получих последните резултати от Айова. Дойдоха преди двайсет минути. Скатина има петдесет и пет процента. Неговите хора вече отварят шампанското. Мислят, че след пет дни ги чака съкрушителна победа.
Той погледна листчето в ръката си и продължи:
— Дехавиланд има десет процента. Хората искат да го харесват, но не разбират какво им говори. Савидж е с петнайсет процента. Посланието му е банално. Десет процента още не са решили за кого ще гласуват.
Райън пресмяташе наум.
— Но това прави сто процента. А ние?
— Нашето положение е неясно. Селяните още не знаят, че се кандидатираме, но скоро ще променим това.
На сцената излезе Брентън Спенсър. Прожекторите го осветиха и той сякаш се съживи.
— Добър вечер. Аз съм Брентън Спенсър и ще задавам въпросите. Първо ще ви представя демократа от Ню Йорк Сити. Два пъти сенатор, една от ярките светлини в Демократическата партия… Лио Скатина.
Скатина излезе на сцената и зае мястото си. Погледна нагоре и започна да мига, когато срещна ослепителният лъч на прожектора. Опита се да прикрие очите си с ръка, после осъзна грешката си и отпусна ръце.
— Какво става с прожектора? — попита Тед Милър. — Направо го изгаря.
— Днес следобед проверихме осветлението — разтревожен отговори техническият директор. — Господи, сигурно са сложили халогенни крушки, след като сме излезли.
Скатина продължаваше да мига и злобно гледаше към телевизионния монитор.
Брентън представи и другите трима кандидати, които също бяха заслепени от яркия блясък.
— Защо са такива прожекторите? — попита Райън. — Ще подпалят кандидатите.
Ей Джей се ухили.
— Те са само една шайка измамници, ако питаш мен.
После дойде редът на Хейз.
— А от Роуд Айланд — губернаторът с два мандата, който заяви участието си в кандидатпрезидентските избори едва миналата седмица. Новото име в националната политика, Хейз Ричардс.
Хейз излезе бавно и напълно спокоен. Крушката на прожектора, който проследи движенията му, не беше подменена и той не присви очи. Изглеждаше улегнал и бдителен, когато Брентън започна дебата.
— Господа, правилата, за които се споразумяхме, са… Задавам въпроса и имам право на допълнителни запитвания. Ако някой от вас желае да направи коментар, ще му дам думата след това, но отговорите са ограничени в рамките на две минути.