Выбрать главу

Брентън обикаляше сцената. Изглеждаше зареден с енергия. Досущ дива котка в копринен костюм и вратовръзка на райета.

Първите му въпроси бяха заядливи, отговорите — обосновани, а кандидатите явно неподготвени за атаката.

— Той трябва да внася умерен тон в дебата, а не да се включва в него — отбеляза Тед Милър.

— Какво му става на Брентън? — учуди се Стив Израел.

— Не знам — отговори по микрофона Тед. — Слушалката не е в ухото му и не мога да му кажа нищо.

Брентън се приближи до Лио Скатина.

— Сенаторе, вие обещахте ефектни неща на жените, но при мен са демографските данни на вашия екип. В него само двайсет процента са жени.

— За да демонстрирам искрения си интерес към този въпрос, ще обещая нещо на американския народ. Ако бъда избран, ще назнача жена за вицепрезидент.

В претъпканата гримьорна Ей Джей се наведе напред и каза на телевизионния екран:

— Сега е моментът, Хейз. Хайде, възползвай се.

Беше подготвил Хейз по този въпрос. И не остана разочарован.

— Може ли да се изкажа? — попита Ричардс.

— Да чуем губернатора на Роуд Айланд.

— Именно това ненужно разединение съсипва страната ни. Въпросът не е колко жени има в екипа на сенатора Скатина, а колко интелигентни и трудолюбиви сътрудници е наел. Хора, които ще се борят срещу разхищенията на правителството. Страната ни е разкъсвана от подобни ненужни конфликти — мъже срещу жени, бели срещу чернокожи, богати срещу бедни. Едно е да обменяме свободно идеи, но съвсем друго да разделяме страната, като създаваме ненужни противоречия в стремежа си да получим повече гласове.

— Всичко това не разкрива какво е вашето мнение.

— Аз мисля, че изборът на вицепрезидент въз основа на цвета на кожата или на пола е връхната точка на политическото лицемерие. Защо не се замислим за какво всъщност става дума в тази страна и да назначим най-способните хора, оставяйки настрана всичко останало? — тихо отговори Хейз.

Ей Джей се облегна назад и вдигна юмрук.

— Да! Точно така! Пони!

Брентън продължи дискусията с темите за вътрешната икономика и разходите за военни цели, като направи отклонение с въпроса за хомосексуалистите в армията.

Хейз отново беше подготвен и прекъсна дебата.

— Размерът на бюджета за отбраната и хомосексуалистите в армията не са въпросите, които би трябвало да обсъждаме.

— Изглежда, имате много идеи, губернаторе — изсмя се подигравателно Брентън. — Щом тези въпроси не са важни, кои са тогава?

— Аз мисля, че всеки американец трябва да има право да служи на страната си, независимо от сексуалните си предпочитания. Но главният въпрос е каква е ролята на отбраната в американското общество. Ще продължаваме ли да отделяме една пета от брутния национален продукт за отбраната, и ако е така, каква е икономическата отговорност на нациите потребители, като Япония, Германия и Кувейт, които приемат помощта ни, без да ни плащат нищо? Редно ли е един работник от Детройт да осигурява военна помощ за японската автомобилна промишленост, която го оставя без работа? Не. Аз бих искал да изтръгна това правителство от ръцете на лобистите и юристите и да го накарам да заработи за всички вас.

— Пони! — изкрещя Тийгардън, който бе станал от стола и крачеше из стаята.

Брентън се обърна към камерата и обяви пауза за реклами.

Сценичният режисьор изтича долу и застана пред него.

— Сложи си слушалката. Тед иска да ти каже някои неща.

Спенсър протегна ръка и грабна слушалката, която висеше на гърба му.

— За това ли говориш? — попита той, издърпа я и му я подаде, после се върна на сцената.

Рекламната пауза свърши.

— Отново сме на политическия дебат в конгресния център в Демойн, Айова — започна той.

Сетне се обърна към сенатора Дехавиланд и му зададе труден въпрос относно недопускането на незаконно пребиваващи чужденци в страната.

Ей Джей се приближи до монитора.

— Ритни го в задника, Хейз. Хайде, нокаутирай го.

Тийгардън беше толкова развълнуван, че Райън не можеше да реши дали да гледа дебата, или дебелия стратег, който поглъщаше кислорода в гримьорната.

Хейз се обърна към публиката.

— Не знам на колко от вас са изпратили специална покана да дойдат в Америка, но моите родители не са получавали такава.

— Пони! — възкликна Тийгардън.