— Мисля, че отново обсъждаме странични въпроси. Емиграцията ли? Моля ви. Не ми е интересно да атакувам хора, които рискуват живота си, за да дойдат тук с пробити лодки и да започнат нов живот. Всички семейства, с изключение на местните американци, са дошли тук по този начин. Истинският въпрос е цялото онова поколение деца, които нямат надежда, умения и мечти. Милиони умове и тела се прахосват, защото тази страна не може да ги научи да бъдат продуктивни. Няма да ви плаша с демагогията на страха. Но ще ви кажа за какво не трябва да говорят някои членове на Конгреса… Всеки юрист от Уолстрийт или защитник на определени интереси, който ги кани на обяд или на разходка във Флорида, купува влиянието им в Конгреса и гласовете им. Съзнавате ли, че докато обикновеният американец се мъчи да скърпи собствения си бюджет, това правителство е гласувало да се прахосат милиони долари за безполезни програми? Всяка година изразходваме сто милиона долара, за да заредим с газ родния щат Флорида на сенатора Дехавиланд. Двеста милиона за ново обзавеждане на Конгреса, половин милион за построяването на копие на най-голямата египетска пирамида… Става все по-глупаво. Сто четирийсет и четири хиляди, за да видим дали гълъбите се ръководят от човешките икономически закони… Докато всички вие затягате коланите, Конгресът финансира всичко това и гласува повишение на заплатите си. Не го разбирам. Предполагам, защото не съм вътрешен човек във Вашингтон. Не дължа нищо никому. Аз съм само губернатор на най-малкия щат. Дошло ми е до гуша от корупцията. Аз искам да накарам Америка отново да заработи за всички нас.
Ей Джей вече предвкусваше победата.
— Обичам този човек — заяви той, като крачеше развълнувано из стаята.
След паузата за реклами дискусията продължи със селскостопанската политика. Четиримата вашингтонски кандидати поеха по очаквания път — субсидиите за селското стопанство са хубаво нещо, подкрепете фермера. Хейз тръгна по другия път и изнесе словото си с неподправена искреност.
— Знам, че думите ми ще прозвучат като ерес в един фермерски щат, но, по дяволите, кога ще спрат тези поощрения? Вие в Айова знаете какво имам предвид… Програмата за селското стопанство е великолепна и помага на фермерите да отгледат реколтата, но субсидиите, които всички други кандидат-президенти явно подкрепят, са чисто лицемерие от страна на правителството. Плащаме милиарди долари на производителите на пчелен мед, за да изкупуваме неизползваната им продукция. Производителите на фъстъци получават субсидии и изхвърлят продукцията си. Федералното правителство отпуска милиарди долари подаяния на калифорнийските фермери, за да отглеждат памук, който после се наводнява. Всичко това прави продукцията твърде скъпа. Не бива да си съперничим. Аз бих разкрил нови пазари… Бих принудил Япония да премахне търговските бариери… Бих създал търсене на американската селскостопанска продукция в чужбина, което ще стимулира растежа й. Аз съм против субсидиите. Ако това означава да не гласувате за мен, нека да бъде така, но аз съм дошъл тук, за да кажа истината, така, както я виждам. Искам системата да заработи за вас. Престанете с делението на нацията. Да обединим работниците и управата. Ние можем да контролираме съдбата си, ако пожелаем. Аз искам системата да работи за всички.
Тед Милър хвърли молива си.
— Това се превръща в „Шоуто на Хейз Ричардс“. Брентън трябва да го прекъсне.
— Да обединим работниците и управата ли? — изсмя се подигравателно Брентън. — А какво ще кажете за стачката на шофьорите? Мислите ли, че можете да оправите нещата там?
— Стачката на шофьорите — повтори Хейз, който явно не беше подготвен за този въпрос.
— Да. Чухте ли за нея там, в Роуд Айланд? В тази страна камионите не се движат и това сковава всичко. Казахте, че искате да накарате Америка да работи, да обедини хората… Ами Асоциацията на шофьорите? Искате ли да премерите силите си с нея?
— Позволете да ви кажа нещо, мистър Спенсър… Цяла вечер наблюдавам държанието ви. Вие се перчите и ругаете моите колеги кандидат-президенти. Мисля, че дължите извинение на всеки гост на сцената.
Ето, започва се, помисли си Брентън… Краят на кариерата ми. Слепоочията му пулсираха.
— Смятате, че трябва да се извиня?
— Кой ви е избирал за нещо? — продължи атаката Хейз. — Вие би трябвало да внасяте умерен тон в този дебат, а не да ставате участник в него. Ако мислите, че знаете отговорите, седнете на някой от онези столове и ни кажете какво бихте направили.