Мики се облегна назад, после се изправи. Приближи се до прозореца и погледна навън.
— Доведох го тук, защото ми харесва да е край мен.
— Защо?
— Доставя ми удоволствие да го гледам как се проваля.
Той се обърна и видя изненадата в очите й.
— Райън беше онова, което всички искаха да бъдат… Хубав. Атлетичен. Той е пример за провалени очаквания. Никога не ми е бил приятел. Лусинда, хора като нас не могат да си позволят приятели. Приятелите са слабост. Ако имаш приятел, поемеш риска да те измами.
— Сигурно си много самотен.
— Самота, приятелство, любов, омраза… Това са само думи. Те не означават нищо. Трябва да знам, че мога да разчитам на теб. Това е единственото, което има значение.
— Плашиш ме, Мики.
— Татко скоро ще умре. Ще останем само аз и ти. Моля те, не се срещай с Райън. Имам силни доводи. Обещаваш ли?
— Щом искаш.
Той се наведе и я целуна.
— Добре.
После се обърна и излезе от кабинета.
Лусинда го чу, че се качва горе. Беше решила да види Райън. Нямаше да позволи на Мики да я принуждава да избира между двамата. Тя изтича навън, качи се в колата и потегли към летището.
20. Монтажно студио
Райън и Релика бяха намерили монтажно студио в Университета по журналистика в Демойн. Мониторът присветваше, докато двамата монтираха „Прериен огън“.
— Погледни този задник — каза тя, когато на екрана се появи физиономията на Хейз.
— Престани да се заяждаш и ми помогни. Утре сутринта филмът трябва да е готов.
И двамата знаеха, че Ричардс е спечелил дебата. Усещаха, че са на страната на злото и помагат на човек, който няма морални ценности. Тези мисли правеха атмосферата в разхвърляната стая напрегната и студена.
— Не се ли притесняваш, че този тип само повтаря написаното от Ей Джей?
— Да, притеснявам се — озъби се Райън. — Но аз съм телевизионен продуцент, а не политически наблюдател.
— Снощи, докато спях в микробуса, онова смрадливо лайно мачкаше Сюзан Уинтър в хамбара. Бяха смъкнали панталоните си до коленете, бяха се сграбчили за задниците и пъшкаха като зверове. И аз непрекъснато си повтарях: „Този гад може да стане следващият президент на страната ми“.
Релика се обърна и вторачи убийствен поглед в Райън.
— И знаеш ли кое всъщност ме отвращава?
Той зачака. Знаеше, че няма начин да я спре.
— Отвращавам се, че помагам на този задник.
Райън изпитваше същите чувства, но го бяха хванали в капана.
Двамата се спогледаха в тясната стаичка на втория етаж на университета по журналистика. Навън духаше зимен вятър и оголените клони на дървото леко почукваха на прозореца, нарушавайки напрегнатото мълчание помежду им.
Релика изключи монтажния апарат.
— Отказвам се — тихо каза тя. — Не е необходимо да ми плащаш, защото не довърших работата. Всъщност изобщо не искам да ми плащат от тази кампания. Няма да мога да изхарча парите с чиста съвест. Искам да те питам нещо… Щом Хейз Ричардс не разсъждава със собствената си глава, липсва му смелост и е морално покварен, как можеш да правиш този документален филм и да се гледаш сутрин в огледалото?
Райън нямаше отговор.
— Ти си свестен човек, Райън. Но ако останеш в тази кампания, ще съжаляваш!
После излезе.
Райън се замисли.
На млади години гледаше на живота през розови очила. Беше златно момче, на което всичко се удаваше лесно — спортната слава и успехът в кариерата. Никога не беше срещал трудности и предпочиташе да избягва конфликтите. Но сега, на трийсет и пет годишна възраст, синът му беше мъртъв, а бракът и кариерата — съсипани и всичко излизаше на повърхността — мътната утайка на цялата грозотия в живота му, с която се бе отказал да се занимава. Чувстваше се обкръжен от грешките в живота си. Взимаше и изследваше всяко овъглено парче. Кое беше това? А, да, Бъдни вечер. Тогава разбра, че не обича съпругата си, но не направи нищо по този въпрос цели пет години. А онова? Аха, приятелят му Тери, който се носи по дъното на басейна. А това? Мат му беше отнет, защото не го заслужаваше… Райън Болт не става за нищо.
Той е такъв, за какъвто го мислят другите хора. А Мики Ало, старият му приятел от прогимназията, е вероятно мафиот. Райън отдавна подозираше това… Дори прочете в „Нюзуик“ една статия за организираната престъпност, в която се споменаваше за Джоузеф Ало. Повдигна въпроса пред Мики, когато завършиха колежа. Мики побесня.