— Какво ти е необходимо?
— Преди да слезе от сцената, Брентън Спенсър предизвика Хейз да обедини работниците и управата в стачката на шофьорите.
— Да? И какво…
— Не знам кои са спорните въпроси в преговорите, но няма да е зле, ако довечера или утре шофьорите поканят Хейз да отиде в Ню Йорк.
Тийгардън се ухили нервно и развълнувано.
— Хейз се качва на влака — продължи той. — Държа да пътува с влак, защото всички обикновени хора ходят така на работа. Сетне пристига в Ню Йорк като Цезар в Рим. Докато светът наблюдава всичко това по телевизията, той влиза в стаята с работниците и управата и вратите се затварят. Всички мислят, че няма да направи нищо… А после — хоп! Вратите се отварят и той излиза след два часа заедно с председателя на профсъюза — онзи шишко Бъд Реник от едната страна, а от другата — шефа на Асоциацията на шофьорите.
— Том Бартъл — подсказа Мики.
— Точно така. И споразумението е постигнато. Заравят томахавката. Всички се усмихват. Камионите ще се движат. Настъпва всеобща радост.
Мики погледна Тийгардън.
— В стачката са заложени много пари. Шофьорите настояват за повишение на таксата за километър и за почасови тарифи. Едва ли ще отстъпят.
— Сигурен съм, че има проблеми, но нали каза, че искаш Хейз в Белия дом. Не те интересува колко ще струва това.
Мики погледна часовника си, после се вгледа изпитателно в Ей Джей.
— Добре. Ще се обадя тук-там и пак ще се свържа с теб.
— Направи го на всяка цена. Не ми пука какво ще обещаеш на шофьорите. Ще се погрижим за тях, след като вкараме Хейз в Белия дом. Слушай, ситуацията е създадена точно за нас. Тя ще характеризира Хейз като човек на действието. Това съвпада с посланието му. Осъществи го.
— Нещо друго? Искаш ли да уредя Хейз да стане папа?
— Не би приел пост, където няма да може да чука секретарките — усмихна се Тийгардън. — Но аз имам друга идея.
— Да я чуем.
— След като се представим добре в този щат, Скатина ще насочи ударите си срещу нас. Ще погледне през рамо, ще види, че Хейз го настига в рейтинга и ще започне да играе грубо… Ще се заяде със слабата законодателна власт на Хейз в Роуд Айланд. Може да изрови някоя жена, която е прекарала приятен уикенд с губернатора и сега иска снимката й да се появи на кориците на списание „Пийпъл“. Не бива да допускаме това.
— И какво предлагаш?
— В случая имаме работа с човек на име Скатина… Италианско име… Без да обиждам никого… Няма да е зле, ако хората започнат да се питат дали Лио няма връзки с мафията. Това ще го принуди да заеме отбранителна позиция за цели две седмици, докато пресата рови из кирливите му ризи.
— Мислиш ли, че ще стане така? — попита Мики, който започна да изпитва сериозно уважение към занемарения мъж до себе си.
— Разбира се. Все едно някой, за когото се знае, че иска да излезе чист, прави публична изповед.
— А какво ще кажеш за някой, когото съдят за подкуп на длъжностно лице? И той признава под клетва в съда за връзките на Скатина…
Мики имаше предвид текущия процес в Ню Йорк, където имаше добри връзки със защитата.
— Звучи обещаващо — ухили се Ей Джей.
22. Противопоставяне
Пресконференцията в дванайсет часа беше истинско видео родео. Подът на претъпканата бална зала в хотела беше осеян с кабели.
Видал Браун стоеше на сцената пред трибуната с микрофоните, а кореспондентите се щураха насам-натам, търсейки любопитни подробности за Хейз Ричардс.
Райън гледаше от дъното на залата и си мислеше, че някой трябва да спре всичко това. В същия миг се разнесе гласът на Тийгардън.
— Трябва ми документалният филм. Сключих договор с Ей Би Си. Ще го излъчат.
Ей Джей се бе промъкнал до него през въртящата се в кръг тълпа от репортери и технически лица.
— Ела навън — каза Райън.
Двамата излязоха от балната зала и намериха една малка ниша в хотела, където шумът беше поносим.
— Не съм убеден, че това, което става тук, ми харесва — започна Райън.
— Всичко се върти около Хейз Ричардс. Къде е филмът? Дай ми го, Райън. Телевизионните мрежи се бият за него. Не могат да пускат само откъси от дебата. Трябва да знаят кой е човекът от Провидънс, „Прерийният огън“. Къде е видеокасетата?