После Джони Фюри замахна с едрата си дясна ръка и го удари в слепоочието. Пред очите на Райън блеснаха звезди. Усети, че изпада в безсъзнание. Приклекна и сложи ръце на главата си, за да се предпази от лявото кроше на Джони Фюри. Опита се да избегне удара, но му се виеше свят и падна на колене. Грамадният мъж сипеше юмрук след юмрук по лицето му. Бухалката вече не беше в ръката му, а висеше на рамото му. Сетне Джони насочи вниманието си към нея и се опита да я хване с лявата ръка. Изневиделица един тежък стъклен пепелник се стовари върху главата му. Той се обърна и видя красиво момиче с черни коси. Изражението й беше ужасено, а пепелникът още беше в ръката й.
Лусинда бе пристигнала току-що от Ню Джърси. Видя как огромният мъж в сиво палто замахва с бухалката точно когато Райън излиза от асансьора. Гледаше ги потресена, без да знае какво да направи. После грабна тежкия стъклен пепелник и с всичка сила удари едрия тип по главата.
Джони Фюри хвана Лусинда за дясната китка и я завъртя, но когато се обърна, Райън бе станал. Главата му се беше прояснила и той удари Тринайсет Седмици с изопната дясна ръка. Джони почувства как костта и хрущялът му се раздробяват и носът му се сплесква. Олюля се и Райън отново го удари. Този път устната на Джони се разцепи.
— Мамка му — каза той.
По яката му потече кръв. Грабна бухалката и замахна към Райън, но не го уцели. Райън отскочи вдясно и взе тежката лампа с метална поставка, изтръгна шнура от стената и се изправи пред огромния мъж. В коридора се развикаха хора.
Един дебелак във фланелка и панталон с тиранти подаде глава през вратата и видя Райън и Джони, застанали един срещу друг и стиснали оръжията си. Лицето на Фюри беше обляно в кръв.
— Божичко — извика мъжът и изтича в коридора. — Извикайте ченгетата.
Тринайсет Седмици разбра, че се е провалил. Прокле се, че се беше опитал да изпълни мисията в хотел. Мислеше, че касетите са в стаята и ако свършеше работата там, няма да се наложи да идва втори път за тях. Ала решението му се оказа погрешно. Чу, че в коридора тичат и викат хора. Вдигна ръка и се опита да избърше кръвта от лицето си, но Райън тръгна към него, готов да го удари с металната лампа.
— Мамка му — повтори Джони, обърна се и хукна навън.
Слезе по стълбите, изтича до паркинга и се качи в колата. Разсъждаваше трескаво. Какво щеше да каже на Чарли Романо? Още по-лошо — какво щеше да каже на Мики Ало?
Райън седеше на леглото в стаята си в хотел „Савой“, гледаше Лусинда и се опитваше да подреди мислите си. Тя беше поразена от случилото се, но се владееше. Той стана и започна да крачи напред-назад.
— Опитваше се да те ограби ли?
— Не мисля така — отговори Райън.
Нямаше желание да й казва какво всъщност мисли.
— Райън, какво става?
— Не дадох на Ей Джей филма, който направих. Отказах.
— Защо?
— Не искам да участвам в игрите им, затова казах „не“. Мисля, че онзи тип беше изпратен да вземе видеозаписа от мен.
Още не смееше да я погледне в очите. Не искаше да й каже за подозренията си.
Сутринта Райън се бе обадил на Алекс Тингредис. Алекс беше негов приятел от ФБР и технически консултант на един от филмите му. Райън го попита за семейство Ало и получи тревожни новини. Беше му неприятно да разкаже на Лусинда какво е научил, но знаеше, че ако ще продължават да се срещат, трябва да рискува.
— Обадих се на един приятел от ФБР. Той ми каза, че се готвят да предявят обвинение за престъпна конспирация срещу баща ти.
— Защо не го направят? — ядоса се тя. — Към баща ми никога не са били повдигани обвинения.
— Знаят, че е на смъртно легло. Не искат да го обвиняват, защото няма да успеят да го доведат в съда. Ще прехвърлят обвинението срещу брат ти. След два месеца.
Лусинда беше израснала с убеждението, че семейството е най-важно от всичко. През целия си живот се бе съпротивлявала срещу неприятните слухове, но накрая започна да подозира, че те са верни. За да се предпази, тя извръщаше глава и избягваше да реагира, така както Райън бе погребал спомена за удавянето на приятеля си от детинство. Но един следобед, когато се прибираше вкъщи от колежа през втората си година, всичко се стовари върху главата й. Таксито спря пред дома й.
— Знаете ли кой живее там? — попита шофьорът.
— Какво? — втрещи се тя.