— Сюзан? Или Шарън? Да, Шарън.
Мики беше щастлив. Забавен. Празнуваше. Дебелите му закръглени бузи се издуваха от удоволствие. Наоколо хората пиеха бира и се хранеха, а потракването на сребърните прибори се смесваше с разговорите и смеха.
Сервитьорите се спираха да поздравят Мики.
— Шарън — продължи той. — Кучката имаше срамни въшки. Предаде ми ги. Без майтап, Райън. Трябваше да се обръсна между краката и да кисна оная си работа в оцет.
— Радвам се, че не съм се навъртал около нея.
Мики махна на бармана, който им изпрати по сервитьорката още две леденостудени бири.
Райън се страхуваше от срещата, но в мига, в който видя Мики в къщата на плажа и той го прегърна и предложи да вечерят заедно, се почувства по-спокоен. Райън бе помолил Лусинда да не идва с тях. Още не беше сигурен как ще завърши срещата. Дойдоха на плажа с един череп джип и по пътя не споменаха нито за кампанията, нито за документалния филм. Заведоха ги на масата като царски величия, после Мики посочи ресторанта.
— Този е първият от веригата. Точно на върха на Кейп Мей. Татко избра това място, след като купи къщата на плажа.
— Така ли? — попита Райън, като се зачуди откъде са имали пари за къща на плажа, преди ресторантът да започне да носи печалба.
Но това беше преди няколко часа и онази трезва мисъл бе изместена от спомените за сексуалните турнири. Дружелюбността на Мики накара Райън да забрави за опасенията си.
След още два часа се преместиха в бара и съвсем се отпуснаха. От тонколоните се разнасяше музика и Мики пригласяше фалшиво. Барманът непрекъснато пълнеше чашите им.
В два часа след полунощ излязоха, залитайки, навън, в студената януарска нощ, и се изпикаха в снега, оставяйки жълти кратери в бялата преспа. После, заливащи се от смях, се качиха в джипа. Мики се стрелкаше ту вляво, ту вдясно и изкрещя, когато предната дясна гума се блъсна в бордюра пред „Кейп Мей Ин“, където бе отседнал Райън.
Мики натисна спирачките. Моторът изръмжа. Ауспухът избълва противен пушек.
— Хубаво си живеехме едно време, нали? — каза Мики и погледна дългогодишния си приятел. — Спомняш ли си първия ден в Чоут, когато бяхме съквартиранти и се спречкахме за леглото до прозореца? Ти беше първият човек, когото не можах да ударя. Аз държа на теб, Райън.
Мики поклати учудено глава. После внезапно усмивката му изчезна.
— Затова, как стана така, че сега ме прецакваш?
— Какви ги говориш?
Райън се опитваше да накара главата си да спре да се върти.
— Обадиха се моите хора от Айова. Казаха ми, че не им помагаш. Нарекъл си ме мафиот. Не мога да повярвам. Аз те препоръчах.
Мики се вторачи в таблото.
— Имах намерение да поговорим за това утре. Пиян съм, човече. Не мога да разсъждавам.
— Онези хора наистина са разочаровани.
— Мислех, че ги познаваш бегло — каза Райън, като се опитваше да проясни зрението си и се проклинаше, че се е напил и е свалил гарда.
— Направих ти услуга. Не очаквах, че ще ме прецакаш.
— Не мога да говоря сега. Пиян съм. Чу ли?
Райън се измъкна от джипа.
Мики показа глава от прозореца. Райън сякаш гледаше в очите на самия дявол. Трудно беше да обясни какво вижда там. Никога не бе съзирал такава омраза. Усети изгаряща топлина, докато Мики го пронизваше с поглед.
— Аз ти помогнах, а ти ме прецака. И сега ще ти го върна.
Мики включи на задна скорост и потегли. Колата дръпна ръката на Райън и го остави плувнал в страх и алкохол.
Той отвори вратата на стаята си и влезе. Съблече се, завъртя крана на студената вода и застана, треперейки, под душа. После излезе от банята и още гол и мокър, започна да прави лицеви опори.
След два часа изтрезня.
Когато се обади на Мики, наближаваше четири.
— Да — отговори със сънен глас Мики.
— Райън е. Трябва да поговорим.
— Вече не говоря с теб.
— Искам да ти покажа нещо. Идвам. Кажи на охраната си да не стреля по мен.
Райън затвори и повика такси.
Пристигна в къщата на плажа, когато слънцето изгряваше. Слезе от таксито и плати на шофьора да чака.
Тони Нюйоркчанина седеше в джипа, паркиран на алеята пред къщата. Не каза нищо, но наблюдаваше с престорено безразличие как Райън натиска звънеца. Мики отвори вратата почти веднага. Беше в кафяв халат и по чехли, а мократа му коса бе пригладена назад.