— Рин Тин Тин Железния ли е? — усмихна се Каз.
— Кой се обажда?
— Шибаният Джей Едгар Хувър от рая на покойните федерални агенти.
— Ти ли си, Каз? Не ми казвай, че още си в отвесно положение. Мислех, че вече са те пречукали с някой деветмилиметров.
— Ще им трябва нещо повече от деветмилиметров куршум, за да ме изкарат от строя.
Двамата се разсмяха, после Каз попита:
— Слушай, познаваш ли един тип на име Райън Болт?
— Защо?
— Той твърди, че те познава. Опитвам се да разбера какъв е. Тони Нюйоркчанина го рани в крака.
— Добре ли е?
— Да, но Тони има ужасно главоболие. Изпратих го в отвъдното.
— Няма да липсва на никого.
— Онзи Райън… Можеш ли да го опишеш? — попита Каз и погледна Райън, който полагаше усилия да не движи пулсиращия си крак.
— Метър осемдесет и пет, около деветдесет килограма и изглежда много добре. Русокос калифорниец. Беше голям спортист в Станфорд.
Каз кимна.
— Ще ти го дам да го чуеш. Кажи ми, ако е той.
Той подаде слушалката на Райън, който я взе и го погледна.
— Мислех, че аз ще те проверявам.
— Хей, проверяваме се взаимно. Няма да се женим. Така че бъди спокоен.
Райън долепи слушалката до ухото си и тихо попита:
— Алекс?
— Да. Добре ли си?
— Горе-долу. Кой е този тип?
— Знаеш, че не обичам да правя комплименти, но Соломон Казоровски е най-добрият агент, с когото съм работил. Нямам представа в каква каша си се забъркал, но ако това има нещо общо с Мики Ало или с другите неща, за които оня ден говорихме, по-добре слушай Каз. Ако някой може да те измъкне от тунела, това е той…
— Благодаря. Ще му дам да ти се обади. — Той върна слушалката на Казоровски.
— Струва ми се, че няма сили.
— Така е, но ще се оправи.
— Мога ли да направя нещо за теб? — разтревожен попита Алекс.
— Да. Изпрати ми една хавайска риза. И ако имаш телефонен секретар, изгори касетата със записа. Инак и двамата ще загазим.
29. Прериен огън
— Последните социологически проучвания са невероятни — каза Ей Джей, който беше в стаята на Хейз в хотел „Савой“.
Тийгардън искаше Ричардс да отседне у семейство Колфийлд, но Хейз беше непреклонен. Затова го настаниха в един апартамент на седмия етаж.
Беше десет часът — утрото на предварителните избори в Айова. Екипът се бе събрал в стаята на Хейз. Облечени в сини джинси и фланелки Каръл Уакано, семейство Рошар, Вен, Ван, Малкълм и Сюзан Уинтър седяха наоколо, а Ей Джей крачеше пред прозореца, който ограждаше в рамка сивото утро.
— Ние имаме двайсет и един процента. Скатина падна до четирийсет. С други думи, той няма да получи мнозинство. Останалите са вън от играта. Гълифорд има десет процента, Савидж — седем, Дехавиланд… в момента има само четири процента, след като цели два месеца целува прасенца със сини панделки и получи хемороиди от седене на тракторите. Колебаещите се са спаднали до дванайсет процента и са склонни да гласуват за нас. Казвам ви — посланието улучи десетката. Довечера ще се наредим плътно до Скатина — точно както планирахме. После ще се качим на пътническия влак, ще отидем в Ню Йорк и ще оправим нещата в Асоциацията на шофьорите.
— Как ще го направя? — попита Хейз. — Аз дори не знам за какво спорят.
— Всичко ще се уреди. Не е ли било винаги така?
Тийгардън се приближи до Хейз и го ощипа по бузата като любящ баща.
Хейз блъсна ръката му.
— Престани да дрънкаш глупости. Трябва да говоря с теб.
— Добре. Хайде, момичета и момчета, отидете да хапнете нещо.
Всички се изнизаха навън, с изключение на Сюзан Уинтър, която се излежаваше на стола до Хейз по шорти и късо горнище. Тя не помръдна и Хейз не я отпрати, след като другите излязоха. Той стана.
— Как ще реша стачката на шофьорите? Ще вляза там и цял свят ще гледа. Ще стана за смях, ако не успея да направя нищо.
— Би ли ни оставила насаме, Сюзан? — обърна се Ей Джей към двайсет и пет годишната жена, която бе кръстосала съблазнително голите си крака и мърдаше пръстите си в бели мокасини.
— Тя може да остане.
— Няма да обсъждам въпроса, ако не сме сами.
— Сигурно си забравил, че съм кандидат за президент на Съединените щати.
— По дяволите — изруга Ей Джей и от устата му се разхвърчаха слюнки.