— Готов ли си? — попита той.
— За какво?
— За следващото си пътуване. Ще ти помогна да станеш, но после трябва да вървиш сам.
Старецът му предложи ръката си и Джоузеф я пое.
Молещият се свещеник видя, че Джоузеф е вдигнал ръка над главата си. Сякаш се протягаше към нещо. Но после бавно я отпусна до тялото си.
Джоузеф Ало бе починал.
Докато Джоузеф Ало се отправяше на последното си пътуване, Хейз Ричардс, придружаван от стотината репортери, замина на друго, много по-кратко. Пътуването започна на гарата в Манчестър. Хейз каза няколко тържествени думи за необходимостта от обединяване на нацията и се качи във влака. Така поиска Ей Джей. Един обикновен човек, който се отправя към сигурно поражение, за да помогне на народа, когото обича. Пътуването до Манхатън трая два часа. Скептично настроените репортери седяха около Хейз. Техническите лица шушукаха, че той няма почти никакъв шанс да помогне в преговорите със стачниците. Хейз гледаше през прозореца. Куфарчето беше на коленете му. През прозореца се мяркаха откъслечни гледки от Кънектикът. Но мислите на Хейз не бяха съсредоточени върху пейзажа.
Той си представяше какво би било, ако наистина осъществеше мечтата си — да стане четирийсет и третият президент на Съединените щати.
31. Равносметка
От една седмица Брентън Спенсър се чувстваше много зле. Нямаше почти никакви сили и това започна да личи в предаванията му. Не можеше да спи, защото главоболието му се влошаваше и го будеше посред нощ. Довличаше се, олюлявайки се, до банята, затваряше вратата, за да не го чуе съпругата му Санди и повръщаше в черната тоалетна чиния от оникс. Запази си час при лекаря, но се страхуваше да отиде. С него ставаше нещо ужасно лошо.
В деня, когато Джоузеф Ало почина, най-важната новина беше пътуването на Хейз Ричардс до Ню Йорк. Брентън я съобщи в емисията в шест, като включи репортажа от мястото на събитието на Дъг Майлс. Брентън седеше разсеян зад бюрото в студиото, когато чу в слушалката в ухото си разтревожения глас на Стив Израел.
— Хайде, Брентън, престани да блуждаеш. Трябва да говориш след репортажа.
Сценичният режисьор показа четири пръста, после три, два и посочи Брентън, който погледна в обектива и започна:
— Хейз Ричардс се качи на влака за Ню Йорк, за да направи един безплоден според повечето наблюдатели опит да реши един от най-сложните трудови спорове в Америка. Той ще отседне някъде в Манхатън, а на сутринта ще се опита да развърже възела между шофьорите и техните работодатели.
После Хол Рийд започна да съобщава за хода на предварителните избори. Брентън се зачуди дали не е болен от рак в мозъка. Каква беше причината за главоболията? След пет минути отново трябваше да се включи в предаването с последния кратък репортаж за смъртта на Джоузеф Ало. Стив Израел бе решил да не се спират подробно на тази новина по причини, за които Брентън се досещаше.
— Хайде, Брентън, ти си — каза Стив, когато камерата показа снимката на мафиота.
— Джоузеф Ало, собственик на верига от ресторанти, почина днес следобед в два и трийсет в дома си в Ню Джърси. Лекарите казаха, че от известно време страдал от белодробно дихателно заболяване. Мистър Ало беше на седемдесет и три години.
За предполагаемите му връзки в мафията не се спомена нищо.
Райън и Каз гледаха новините на черно-белия телевизор, който беше вграден в шкафа в хотелската стая. И двамата мълчаха. Всеки бе потънал в мислите си. Райън се притесняваше за Лусинда, чудеше се къде е тя, как ще й се отрази смъртта на баща й и как да намери начин да се свърже с нея.
— Трябва да изляза — каза той и погледна Каз.
Вече три дни лежеше в леглото и отиваше само до банята с помощта на Соломон. Завиваше му се свят, когато се изправеше. Животът му бе станал изключително муден. Неколкостотин пъти преброи плочките на тавана в стаята, като си представяше различни фигури. Видя, че по Канал 6 от четири следобед повтарят „Техникът“. Гледа две серии, като се опитваше да почувства част от вълнението, което бе изпитал по време на церемонията по връчването на наградите „Еми“, но сега всичко му се струваше тъпо и повърхностно. Собственият му претенциозен диалог звучеше престорено. Кенета дойде веднъж и смени превръзката на раната. Усмихна се и каза, че състоянието му бързо се подобрява. После тя и Каз излязоха в коридора и зашепнаха нещо. Когато се върна, Соломон отбягваше погледа му. И сега единственото желание на Райън беше да се измъкне от тази задушна, мрачна хотелска стая.