Църквата беше пълна. Закъснелите мълчаливо заставаха най-отзад. Мнозина се кръстеха и благодаряха на Бога, че Джоузеф Ало е наистина в ковчега.
Мики се обърна към присъстващите от украсения с дърворезба амвон. Светлината се пречупваше от изобразения с цветно стъкло Исус и хвърляше червено петно на пода пред него.
Мики говори за загубата, която синът чувства, когато баща му почине, и за искрената обич в семейството. Възхвали съветите, които бе получил от Джоузеф. Каза, че животът му никога няма да е пълен, щом баща му няма да е до него, за да му обяснява неговите противоречия и да се бори срещу покварата му. Надгробното слово беше трогателно и би било още по-въздействащо, ако Лусинда не беше до Мики, за да види очите му. Те блестяха от вълнение. Мики Ало най-после беше начело на бизнеса и всеки, който мислеше, че ще му го отнеме, щеше да гледа парада от небето.
Погребаха Джоузеф на залез-слънце и се върнаха в имението на семейство Ало. Над тенискорта беше разпънат огромен сенник. Оркестърът изпълняваше сицилиански народни песни. Пени и Лусинда обикаляха покрай тълпата и неизвестно защо имаха чувството, че мястото им не е там.
В девет часа Пени се качи в стаята си и остави Лусинда сама. След миг тя се озова пред брат си. Този път той й се усмихна и каза:
— Здрасти.
— Здрасти.
Хвана я за ръката и я отведе настрана. Застанаха до къщата, заслушани в музиката и смеха, които се разнасяха от тенискорта.
— Хубави неща каза за татко.
— Благодаря. Добре ли си? — попита Мики и се вгледа в нея. — Онзи ден не говорех сериозно. Бях разстроен заради татко. Разбираш ли?
— Да — отговори Лусинда, съзнавайки, че вече изпитва отчаян страх от брат си.
Тя подбираше внимателно думите си и не изказваше на глас мислите си. Искаше й се да избяга от него.
Той протегна ръка и я прегърна, но очите му бяха студени и безизразни.
— Ние сме един отбор — каза Мики. — Няма да позволя на никой да ти причини болка. Никога не ще те натъжа.
Сетне я целуна по бузата и добави:
— Трябва да се връщам при гостите. Ще поговорим, след като си тръгнат.
Мики се отдалечи, а Лусинда наведе глава. На земята в краката й имаше стар дървен кръст. Направи го, когато беше седемгодишна. Бе коленичила в банята и ридаейки, сглоби кръста. После написа името с лака за нокти на майка си. През нощта се измъкна от къщата и с помощта на един камък заби кръста в земята. Помоли се на Бога да прибере душата на кученцето на Мики. Закле се никога да не забравя щастливата му муцунка.
Гласът на брат й отекваше в ушите й… Никога не ще те натъжа. Но той се бе засмял, когато убиха кучето. Неизвестно защо, това му се бе видяло смешно.
Лусинда погледна съсипания от времето кръст и разбра, че всичко, което Мики й бе казал, е лъжа.
— Ами Рекс? — прошепна тя.
34. Натиск
Каз беше много добър при упражняването на натиск върху арестантите. Всеки задържан започваше с протести от рода на „Аз имам права“ и „Ще се обадя на адвоката си“. Но според Соломон най-важното беше да накараш престъпниците да проумеят понятието „фекална гравитация“.
— Лайното пада надолу — крещеше той на уплашените бандити, които се опитваха да се правят на непреклонни пред елитните федерални ченгета от отдела за борба с мафията.
Номерът обикновено минаваше и той успяваше да ги убеди, че имат по-добър шанс с прокурора на Лас Вегас, отколкото със сподвижниците си. Разбира се, повечето от тях не бяха много умни.
С Брентън Спенсър щеше да бъде много по-трудно, но от друга страна, хората, въвлечени в престъпни заговори, бяха сигурни, че един ден ще ги разкрият. Тази мисъл не им даваше покой и накрая собственото им въображение ги съсипваше. Брентън не беше свикнал с полицейски разпити, затова Каз възнамеряваше да го изведе от обичайната му обстановка, да намери място, където Спенсър щеше да се чувства неудобно и да го убеди, че е замесен във федерално престъпление.
Каз се подготвя за натиска цял ден. Обади се на един приятел от кабинета на прокурора и му обясни какво му трябва. Най-близкото, което можаха да намерят за подобно престъпление, беше член 348.7 от федералния Закон за изборите, който се отнасяше до фалшифицирането на вота и незаконната регистрация на гласоподавателите. Каз изряза няколко изречения и състави един параграф. Според него всеки, който се опитваше да влияе без право върху изхода от националните избори, можеше да бъде обвинен в злоупотреба с политическия процес и нарушаване на избирателния закон. После преснимаха документа на официален лист хартия. Каз го пъхна в джоба си и се качи в „Елипсата“.