— Добре.
Райън лежеше в малката стая и се надяваше, че не е поканил собствената си смърт. Знаеше, че Лусинда няма да го предаде, но Мики можеше да я проследи. След един час се почука. Той стана и използвайки стола като бастун, се приближи до вратата.
— Да?
— Отвори, Райън. Аз съм.
Той отключи, забравил всякаква предпазливост. Тя се втурна към него, блъсна се в стола и едва не събори Райън.
Целуна го по бузите, сетне по устните. Плачеше и сълзите се стичаха по лицето й.
Той я притисна до себе си. За пръв път след смъртта на Мат почувства, че започва да се съвзема.
Лусинда затвори вратата и погледна окървавения бинт на крака му.
— Какво се е случило?
— Дълга история.
Тя му помогна да стигне до леглото и седна до него.
— Мики ли беше? — попита Лусинда, макар че знаеше отговора.
Райън кимна.
— Изпрати Тони да ме убие и ако не беше един бивш агент от ФБР, щях да съм мъртъв.
Тя го погледна.
— Аз направих същото, което ти стори с онова момченце Тери. Прогоних неприятните мисли за Мики. Отказах да се занимавам с онова, което винаги съм знаела, че е бил. А когато сега го погледнах в очите, видях неща, които ме уплашиха.
— Знам.
— Искам да бъда с теб, Райън.
Лусинда мислеше, че ако не каже тези думи сега, може би никога нямаше да намери друга възможност.
Той я хвана за ръката.
— Страхувах се, че сега, след като те намерих, някой може да те отнеме от мен, преди да съм имала възможността да се любя с теб — тихо добави тя.
Той я целуна и я притисна до себе си. Никога не бе изпитвал толкова силен копнеж. Лусинда стана и съблече ризата си. Райън протегна ръце, разкопча сутиена й и го пусна да падне. Гърдите й бяха едри, а зърната им — възбудени. Тя махна полата си и се обърна към него. Свали ципа на джинсите му и внимателно ги смъкна. После се отпусна в прегръдките му.
Райън бе страдал толкова дълго, че чувството на спокойствие, което го обзе, когато прегърна Лусинда, беше невероятно. Тя му каза, че никога няма да го напусне и ще бъде негова до края на живота си. Той усети соления вкус на сълзите, които се лееха от очите й.
Любенето им беше бавно и много по-всеотдайно, отколкото Райън мислеше, че е възможно. Лусинда изстена от удоволствие, когато едновременно изпитаха оргазъм, достигайки до неизследвани дотогава дълбини. После легнаха смълчани и заслушани в синхронния ритъм на сърцата си. Нямаше думи, които да опишат чувствата им, но в онзи миг те не бяха нужни, защото безмълвно двамата се бяха обрекли един на друг.
35. Друг начин за действие
Каз се върна в хотел „Синя дъга“, за да провери как е Райън. Лекарите от Окръжната болница му бяха казали, че резултатите от операцията на Брентън са проблематични. Пациентът имал аневризъм, който станал причина за скъсване на артериите и го повалил. Отворили черепа на Спенсър и зашили кървящия кръвоносен съд, но дали щял да дойде в съзнание, или не, зависело от причинените поражения. Каз се опита да изкопчи от интерниста някаква прогноза, но младият лекар не се ангажира.
— Всеки случай е различен — обясни той. — Не можем да кажем какви са пораженията, преди да сме намалили мозъчното налягане.
Каз разбра, че мозъчните хирурзи не обичат да грешат и да дават обяснения. Освен това се паникьосваха от вероятността да ги съдят за небрежно отношение. Ето защо рядко даваха прогнози. И Каз зададе въпроса по друг начин.
— Ако сте видели десет случая със същата степен на мозъчен кръвоизлив, колко от тях някога биха се възвърнали до сравнително нормално състояние?
Така Каз позволи на лекаря да избегне коментара по дадения случай и в същото време да демонстрира познанията си за мозъчните кръвоизливи, без да поеме риска да сгреши.
— Бих казал, че двама-трима от десет ще се върнат към нещо подобно на нормален живот.
Следователно Брентън Спенсър имаше трийсет процента шанс да дойде в съзнание и да започне да говори — не много добра перспектива.
Фоайето се изпълваше с представители на пресата и Каз се върна в хотела да чака новини.
Когато влезе в стаята, Райън седеше преоблечен с нови дрехи на леглото, а до него се усмихваше Лусинда. Соломон ги изгледа възмутен.
— Лусинда ще ни помогне — каза Райън, като видя, че Каз се намръщи.
— Ще припадна от щастие.
Бившият агент се приближи до прозореца, дръпна пердетата и погледна към уличката пред хотела, където едва ли не очакваше да види черна кола с двама наемни убийци, които смазват заглушителите на пистолетите си. Ала долу нямаше никой.