— По дяволите. Забравих нещо. Ти върви. Ще се видим по-късно.
Израел се върна в кабинета си в „Елипсата“, обади се на Уолас Литман и му каза какво е научил.
36. Разплата
Чарли Романо — Шестте Пръста беше накарал Тринайсет Седмици да се срещне лично с Мики и да му обясни как е прецакал работата с Райън Болт.
Тринайсет Седмици посети гангстера в дома му в Ню Джърси само няколко дни преди смъртта на Джоузеф. Седеше на един украсен с дърворезба стол и се надяваше, че Мики няма да побеснее и да направи нещо безразсъдно. На стената пред него имаше портрет на красиво момиче. То много приличаше на онова, което го бе ударило по главата с пепелника. Той се приближи да разгледа картината.
— Това е сестра ми Лусинда — каза Мики, който излезе от кабинета си. — Ти ли си Джони Фюри?
Тринайсет Седмици се поклони, сякаш стоеше пред Светия отец.
— Дон Ало, извинявам се, че обърках…
— Райън ли те удари? — попита Мики, изумен, че Болт е в състояние да нарани един професионален убиец.
— Ами… Беше много бърз…
Джони се прокле, че се е провалил при първата задача, която му бе дал Мики Ало.
— Дон Ало, моля ви, дайте ми още една възможност. Искам да се реванширам за ужасната грешка, която направих.
Тринайсет Седмици говореше като придворен пред феодален владетел, но отчаяно искаше да го убеди в уважението си към фамилията Ало и че се срамува от неуспеха си.
— Дон Ало, ако ми окажете честта да ми дадете още една възможност, сър, ще свърша работата и ще премахна Болт. Не искам възнаграждение, само ми позволете да поправя грешката си.
Мики си спомни няколкото пъти, когато като хлапета се бяха били с Райън. Още навремето се бе изненадал от бързината му. Спомни си с каква скорост се движеше Райън, когато играеше футбол. Тези мисли го накараха да се смили над убиеца, който смирено стоеше пред него. Накрая кимна.
— Може би ще ти дам още една възможност. Кажи телефонния си номер и се навъртай наоколо.
Тринайсет Седмици излезе от къщата с разтреперени колене. Застана на огромната веранда и зачака да докарат колата му. Прекръсти се и измърмори на италиански „Провървя ми“. Пощадиха го. После изведнъж се сети за портрета. Забравил бе да уведоми Мики, че сестра му е с Райън Болт. Сетне си каза: „Не се бъркай повече, Джони… И без това си навлече достатъчно неприятности“.
След пет дни му се обадиха. Един непознат му каза да се свърже с Мики от уличен телефон. Джони изтича навън, пресече улицата и се обади на Мики, който чакаше на друг уличен телефон в Трентън.
— Безопасен ли е телефонът? — попита гангстерът.
— Да, сър.
— Нали знаеш с кого говориш? Не споменавай името ми.
— Да, сър.
— Булевард „Хамилтън“ 167, Ню Йорк. Тръгнал е натам. Вземи видеозаписите и свърши работата.
И линията прекъсна.
Тринайсет Седмици знаеше, че ако успее, отново ще спечели благоразположението на Мики. Втурна се обратно в дома си, извади пистолет „Берета“ от куфара, грабна две кутии с патрони, изтича на улицата и скочи във взетата под наем кола. Сърцето му припряно туптеше. Време е за разплата, измънка той и натисна газта.
Райън намери номера на Карсън Харис в указателя и му се обади. Съпругата му каза, че деверът й живее при тях и ще се прибере в пет часа. Райън реши да отиде у тях и записа адреса — булевард „Хамилтън“ 167.
Двамата с Лусинда се качиха в мерцедеса и потеглиха към Рай. Зад волана седна Лусинда.
Райън облегна глава назад и се отпусна. Кракът му пулсираше. След един час пристигнаха пред дома на Карсън Харис. Часът беше пет и трийсет.
Лусинда паркира в тясната уличка пред къщата и отиде да помогне на Райън да слезе. Той стисна патериците и двамата бавно тръгнаха към входа. Никой от тях не забеляза паркираната на отсрещната страна на улица „Ле Барон“.
Стигнаха до верандата и Райън видя, че вратата е открехната. Натисна звънеца и един женски глас извика:
— Влизайте, отворено е.
Райън погледна Лусинда. Тя сви рамене. Бутнаха вратата и влязоха в малък хол, обзаведен в колониален стил. Над камината бяха кръстосани две криви саби, а под тях имаше портрет на белокос мъж във военната униформа на Съюзната армия на северните щати. На металната плака отдолу пишеше: „Полковник Ръдърфорд Б. Харис“.
— Добър ден… Мисис Харис? — извика Райън.