Неизвестно защо Мики надушваше неприятности.
Майлоу отвори вратата и вълна от горещ въздух и влага блъсна Мики. Под сянката на едно дърво беше паркиран син форд с английска регистрация. Колата прекоси пистата и спря до самолета. Мики погледна надолу. От нея слезе красив млад мъж. Беше облечен в шорти за тенис и синьо поло.
— Добре дошли на Бахамските острови, мистър Ало — усмихна се той.
— Кой си ти, по дяволите? — презрително попита Мики.
— Уорън Сакс. Аз съм консултант по медиите на сенатора Аркет.
Мики се обърна към Тони и Боно.
— Шибана работа. Къде изчезна цялата онази загадъчност? Ние гледаме да стоим надалеч от емиграционните власти, а Пол изпраща някакъв дрисльо да ме вози.
Мики не дочака отговора им. Слезе по стълбичката, носейки спортното си сако, и се качи в синия форд. Уорън включи на скорост и вдигна гюрука.
— Така е по-добре, отколкото с климатичната инсталация — любезно каза той.
— Къде е Пол?
— Сенаторът е в клуба. Имаме съвещание по планиране на медийните изяви. Каза да ви оставя пред бунгалото му.
Сакс пусна ослепителна усмивка на Мики, сякаш искаше да каже: „Не се тревожи, посветен съм в тайната“.
В миналото Спортният клуб беше истински рай за рибарите, но сега даваше подслон предимно на конгреси и летовници. Той представляваше голяма каменна сграда с керемиден покрив и гледаше към морето. Палмите и червените хибискуси се поклащаха от силния крайбрежен вятър. Имаше живописен дървен пристан, където бяха завързани три деветметрови яхти за спортен риболов. Уорън мина покрай клуба и пое надолу по обсипания с мидени черупки път, ограден от гъсто засадени мангови дървета. После спря пред едно усамотено бунгало.
— Следобедното съвещание ще свърши скоро. Съжалявам, че няма да чакате на по-хладно място, но сенаторът каза, че ще проявите разбиране.
— Добре — рече Мики и освободи човека, към когото изпитваше безпричинна неприязън.
Уорън включи на скорост и потегли. Моторът изрева твърде силно.
На бунгалото имаше дървена табела, която гласеше, че това е апартамент „Фламинго“. Външната врата беше заключена и Мики заобиколи отзад, където до банята на открито имаше остъклена врата. Също заключена. На стената сандъкът на климатичната инсталация ръмжеше зловещо. Мики изруга и ритна вратата. Счупи стъклото близо до дръжката. Бръкна вътре и отключи.
Апартамент „Фламинго“ беше малък и подреден. Мики разгледа хола, който беше обзаведен с розови плетени мебели, сетне отиде в спалнята и погледна голямото легло, покрито с тънък юрган на червени и бели цветя.
После се залови да претърсва бунгалото.
В чантичката с прибори за бръснене на Пол намери няколко снимки. Шест фотографии на Уорън, Пол и едно младо местно момиче, което едва ли имаше шестнайсет години. Снимките бяха отвратително извратени, но това не го изненада. Те потвърждаваха онова, което вече подозираше… Пол Аркет беше една голяма грешка.
Когато след двайсет минути Пол влезе в бунгалото си, Мики се беше опънал на розовото канапе и бе вдигнал крака на облегалката за ръце. Пол беше облечен в бели шорти за тенис и фланелка с емблемата на Спортния клуб. Макар и вече на шейсет и пет години, той още беше хубав и в добра форма. Тропическото слънце му бе придало приятен тъмен загар. Пол се усмихна на ниския пълен мъж. Мики беше на четирийсет и пет, а главата и краката му не стигаха до краищата на канапето.
— Бързо дойде.
— Обади ми се и ето ме тук, сенаторе.
Мики седна и напъха крака в обувките си.
Не се беше разхубавил през двете десетилетия, откакто Пол го познаваше. Беше все така дебел и мазен… Медицинска топка в панталон.
Пол се приближи до барчето, а Мики стана.
— Нещо разхладително?
— Защо не ми кажеш за какво ме повика, а после да се разкарам оттук, преди някой друг да ме е видял?
— Друг?
Гласът на Аркет прозвуча разтревожено.
— Да. Изпратил си някакъв тип да ме докара дотук. Нали никой не биваше да знае, че поддържаш връзки с нашето семейство? До първичните президентски избори в Айова остават само шест седмици.
— А, имаш предвид Уорън… — рече Пол и лицето му се разведри. — Той знае всичко. Можем да му имаме доверие.