— Отзад съм — отговори женският глас.
Райън трепна. Гласът на жената звучеше дружелюбно, но Райън изпита внезапен страх.
— Да се махаме оттук — прошепна той на Лусинда и я бутна.
— Защо? Какво има?
— Извикай ченгетата. Хайде!
Той й подхвърли клетъчния телефон.
Тя се обърна и излезе от къщата.
— Мисис Харис, аз съм, Райън Болт. Говорихме по телефона.
— Ръцете ми са заети — извика жената. — В кухнята съм.
Сега вече Райън долови определено напрежение в гласа й. Потърси нещо, с което да се отбранява, и свали двете саби от стената. Не бяха много остри, но той избра по-хубавата и я закачи на колана си. Сетне, подпирайки се на патериците, закуцука към кухнята. Помещението беше малко и прясно боядисано в бяло.
Една пълна трийсетгодишна жена с дълга до раменете кестенява коса стоеше до мивката. Ръцете й бяха потопени във водата, а изражението й беше ужасено. Изведнъж вратата на килера се отвори и човекът, с когото се бяха били в „Савой“, се изправи с насочен към гърдите на Райън автоматичен пистолет.
— Хубавите неща се случват на онзи, който чака — глупаво отбеляза Тринайсет Седмици и се ухили.
— Той ме накара — рече Беа Харис. По лицето й се стичаха сълзи.
— Първо предишната работа — каза Джони. — Ти имаш няколко видеокасети, които ми трябват. Къде са?
— В едно шкафче на автогарата.
— Какво ще правите с мен? — попита мисис Харис.
— Всички ще отидем на автогарата. После ще видим.
Райън не мислеше, че това чудовище ще ги остави живи.
— Колата ми е отпред. Да вървим.
Райън знаеше, че ако се обърне, човекът ще види сабята. Тя беше единственото му оръжие, макар че едва ли щеше да свърши някаква работа.
— Хайде.
Райън стоеше на прага, подпирайки се на патериците, и се опитваше да измисли нещо. Джони Фюри се приближи до него и се прицели в гърдите му. Усмивката остана на лицето му, когато ритна ранения му крак. Райън извика от болка и политна вдясно. Докато падаше, той размаха патериците и удари Тринайсет Седмици по лицето. Джони вдигна глава и стреля, но не успя да уцели Райън, който беше на пода. Рефлексите му надделяха и той се изправи. Почувства как шевовете му се късат като копчета на риза. Раненият му крак се прегъна под тялото и Райън падна на колене. Болка прониза лявата му страна и той едва не загуби съзнание. Мисис Харис изпищя и избяга през задната врата. Джони се обърна и стреля по нея. Куршумът проби рамката на вратата над главата й, а тя изтича в двора.
Райън извади сабята. Тринайсет Седмици усети движението и се обърна рязко към него. Райън замахна с две ръце и сабята описа зловеща, но неточна дъга, защото зрението му беше замъглено от болката.
Джони Фюри се хвърли напред и стреля с автоматичния пистолет.
Сабята се извиси и със страшна сила се стовари върху дясната му китка.
Тринайсет седмици изкрещя и двамата чуха хрущящия звук.
Джони видя изумен как още стискайки пистолета, отрязаната му ръка тупна на пода в краката му. Пръстите потрепериха конвулсивно и натиснаха спусъка. Ръката отхвръкна от отката и се плъзна по линолеума към Райън. Тринайсет Седмици гледаше ужасен как от остатъка от ръката му бликна кръв, която изпръска прясно боядисаната кухня.
Джони нададе още един смразяващ писък.
После вратата се отвори с трясък и Коул Харис нахлу в кухнята. Той имаше еврейско-италианска кръв, сини очи и черна коса, пригладена назад. Коул погледна удивен Тринайсет Седмици, който стискаше окървавения остатък от ръката си и изпаднал в шок крещеше:
— Мамка му! Мамка му!
Райън се опита да стане, но не можа.
— Райън? — попита Коул, изравяйки името му от паметта си.
После очите му се стрелнаха към сто и двайсет килограмовото чудовище, което пръскаше стените с артериална кръв.
Тринайсет Седмици посегна към отсечената си китка, която продължаваше да стиска пистолета, но Райън я ритна със здравия си крак. Тя прелетя кухнята и се заклещи под машината за миене за съдове. Джони нададе силен рев, сетне се обърна и избяга през задната врата.
В далечината се чу вой на полицейски сирени.
— Нуждая се от помощта ти, Коул. Измъкни ме оттук.
— Кой беше онзи тип?
— Не мога да отида в болница. Ще ме убият.
Райън чувстваше, че изпада в шок. Кракът му кървеше силно. Облегна се на Коул и двамата тръгнаха към предната врата.