Лусинда стоеше на отсрещната страна на улицата. Изтича да им помогне. Качиха Райън в микробуса „Фолксваген“, паркиран пред къщата.
— Извиках полицията — каза тя и погледна крака на Райън. — Какво стана?
— Трябва да изчезваме. Карай след нас. Не оставяй колата си тук.
Лусинда пое след микробуса. Свърнаха зад ъгъла в края на улицата секунди преди две полицейски коли да се появят на булевард „Хамилтън“.
Ченгетата намериха заклещената под миялната машина ръка, стиснала пистолета. Един от новобранците патрулиращи полицаи я изрита и се вторачи изумен в нея.
Проследиха кървавата диря и намериха Джони в уличката през една пресечка почти мъртъв от загубата на кръв.
Качиха го в колата, взеха пистолета от пода на кухнята и потеглиха към болницата.
Тринайсет Седмици мигновено бе включен в списъка на пациентите в критично състояние. Слисаните ченгета стояха пред операционната зала, пиеха кафе от автомата и се чудеха на глас как ръката на Джони се е завряла под миялната машина.
Докато правеха изследвания на Тринайсет Седмици, преди да му прелеят кръв и плазма, Райън трепереше в микробуса на Коул.
Лусинда се обади на Каз по клетъчния телефон и му разказа какво се е случило.
— Не го връщайте в хотел „Синя дъга“ — рече Каз. — Намерете някой друг, но да не е на оживена улица. Вземете стая в задната част и пак ми се обадете да ми кажете адреса.
Избраха един евтин хотел в покрайнините на Рай.
Соломон пристигна с доктор Джаз в девет и трийсет. Лусинда не можеше да повярва, че бяха чакали цели два часа човека със златните зъби, който влезе с танцова стъпка и с медицинска чанта в ръка. Плешивата му глава лъщеше, а адамовата ябълка подскачаше нагоре-надолу в жилавата му шия, докато говореше.
Каз се опита да накара Лусинда да отиде с Коул Харис в отсрещния ресторант, но тя отказа.
— Писна ми от твоите заповеди и от отношението ти — развика се тя, отприщвайки цялото си отчаяние, страх и притеснение за Райън.
— Чакай малко.
— Не, ти чакай. Няма да мръдна оттук и няма да търпя глупостите ти!
Каз разбра, че тя говори сериозно, усмихна се и й подаде ръка.
— Радвам се, че най-после се запознахме, мис Ало.
Лусинда се ръкува с него, но не се усмихна.
Доктор Джаз преглеждаше крака на Райън.
— Работата е зле. Разкъсал е конците и кръвоносните съдове. Положението е много лошо — каза лекарят и поклати глава, твърде загрижен за Райън, за да говори в рими.
Отвори медицинската си чанта, извади спринцовка и инжектира антибиотици на Райън. После му сложи адреналин, за да засили сърдечната дейност. Взе кръвна проба и прибра спринцовката в чантата. Почисти раната, заши я наново и внимателно я превърза. Цялата процедура продължи почти два часа. Доктор Джаз излезе от мотела едва след полунощ.
Райън спа неспокойно, а Лусинда държеше ръката му.
Накрая се унесе в дълбок сън и сънува Лусинда — осветена в гръб, прекрасна. Стояха на двата бряга на някаква река. „Не идвай при мен“ извика той в съня си, но тя не го чу и нагази в коварните води. Лусинда падна и течението я повлече. Тя размахваше ръце в клокочещото вълнение. Райън съзря и Каз, който се давеше в реката. Облечен в ужасната си хавайска риза на зелени палми и жълт пясък, той се носеше по течението до Лусинда, като се преобръщаше и въртеше. Лицето му се появи за миг. Усмихнатите устни още стискаха мократа пура. После изведнъж Райън се озова на един пуст плаж по залез-слънце. Започна да върви, без да знае къде отива. Видя Мат и Тери, които седяха на пясъка и гледаха морето. Райън се приближи и застана зад тях.
— Можете ли да ми простите? — попита той.
Момчетата се обърнаха и го погледнаха.
— Вината не беше твоя — в един глас отговориха те.
И за пръв път, все още изпаднал в дълбок сън, Райън повярва в това.
Докато Райън сънуваше, а Лусинда се молеше на Бога, Тринайсет Седмици умираше.
В документите му пишеше, че работи за Чарли Романо и служителят, отговарящ за здравното осигуряване, се обади на работодателя да потвърди това. Шестте Пръста се свърза с Мики и му каза, че Джони Фюри е в болница и някой е отрязал дясната му ръка. Мики и Пулакарпо ди Пауло пристигнаха в болницата в единайсет часа. Качиха се по задните стълби на втория етаж, където беше настанен Джони. Мики беше категоричен. Не обичаше да дава безброй възможности, а изпълнителят да се проваля. Освен това не искаше случката да се разчуе… Онзи, който работеше за Мики Ало, не биваше да се издънва. След полунощ, когато медицинските екипи се сменяха, Мики се вмъкна в стаята на Тринайсет Седмици и го огледа. Дясната му ръка беше превързана с дебел бинт.