— В съзнание ли е? — попита Коул и се вторачи в очите му. — Брентън, аз съм. Коул Харис.
Очите на Брентън не помръднаха. Той гледаше в празното пространство.
— Брентън, аз съм, Коул. Чуваш ли ме?
Спенсър чуваше, но не можеше да се движи и да говори. Очите му бяха насочени към тавана, но не виждаха нищо. Беше загубил зрението си и по-голямата част от паметта си. Възприятията му не функционираха. С изключение на слуха. Слагаха му инжекции по няколко пъти на ден и той се унасяше в дълбок сън. Но винаги се събуждаше по-рано, отколкото очакваха. Започна да осъзнава, че е затворник в собственото си тяло — не можеше да вижда, да говори и да се движи. Мълчаливо в осакатения си мозък той крещеше: „Помогнете ми да изляза от това състояние. Аз съм тук“.
— Разбира ли ни? — питаха те. — В съзнание ли е?
Брентън Спенсър беше затворник в един кошмар, който започваше отново всяка сутрин, когато се събудеше.
40. Стратегия
Сутринта Мики се опита да се свърже с майка си три пъти. Накрая си спомни номера на клетъчния й телефон и го набра от кабинета си в къщата в Ню Джърси. Апаратът иззвъня три пъти, после отговори един мъжки глас.
— Кой се обажда? — попита Мики.
Казоровски, който тъкмо бе спрял на паркинга пред мотела, позна гласа от няколкото записани телефонни разговори, на които бе чул Мики Ало.
— Телефонистът, който засича разговорите — отговори той, като се опитваше да задържи Мики на линията, без да знае какво да направи.
— Хей, няма такъв.
— Здравей, Мики. Как вървят нещата в мафиотските среди?
— Кой говори, по дяволите?
Долепил клетъчния телефон до ухото си, Каз слезе от колата и тръгна към мотела. Коул отвори вратата и когато влязоха, Лусинда скочи. Райън още спеше.
— Соломон Казоровски.
— Какво правиш с телефона на майка ми?
— Крайно озадачаващо, нали?
Каз написа „Мики“ на едно листче и го показа на Лусинда.
— Дай ми да говоря с него — каза тя.
— Тук има един човек, който иска да ти каже здрасти — рече Каз и й даде телефона.
— Да не си посмял да изпращаш още хора да го нараняват, Мики.
— Не знам за какво говориш, сестричке.
— Много добре знаеш. Изпратил си убиец при Райън. Остави го на мира, той не означава нищо за теб.
— Хей, сестричке, ти нямаш представа кое какво означава за мен. Ако искаш да си играеш на учителка с група умствено изостанали, изобщо не ми пука, но ако влезеш в моя свят и започнеш да ме прецакваш, ти си пепел. Дай ми Казоровски.
— Разбирам, че изобщо не съм те познавала.
— Ти знаеше онова, което аз исках да знаеш.
Лусинда беше сигурна, че в този момент очите му блестят и са безизразни. Треперейки от отчаяние, тя даде телефона на Каз.
— Да.
— Един милион долара, без никакви въпроси и ми ги даваш и двамата.
— Знаеш ли, това е смешно, Мики. Ти и твоите приятели мислите, че всичко се купува с пари. Но има други, по-важни неща. Ти ми отне всичко. Преди десет години ме злепостави, защото ти струвах скъпо, но на мен не ми пука за парите. И знаеш ли кое ми надървя оная работа?
— Кое?
— Да изпращам задници като теб в пандиза. И няма да спра, докато не те пъхна там.
Каз прекъсна разговора, преди Мики да отговори.
— Предложи ми един милион долара, за да ви предам. Мисля, че брат ти говореше напълно сериозно.
— Трябва да измъкнем Болт оттук. Мики ще изпрати убийците си. Ще ви намери — каза Коул.
— Как? — попита Лусинда.
— Той не е глупак. Знае, че Райън е ранен. Ще търси улични лекари като доктор Джаз.
— Познавах един мафиот, който изпрати главорези по магистралата. Носеха снимки и ги показваха във всяка бензиностанция — довърши Каз мисълта на Харис.
— Яхтата на Райън още ли е в Марина дел Рей? — обърна се Коул към Лусинда.
— Не знам.
— Сигурно е там. Веднъж ме заведе там.
— Чудесна идея — съгласи се Каз. — Ще ви закараме до Лос Анджелис. Качете се на яхтата и отплавайте. Ще задържа клетъчния телефон, в случай че искате да ми се обадите.
— Да ти казваме ли къде се намираме? — попита тя.
Каз поклати глава.
— Ако Мики хване Коул или мен, не мога да гарантирам, че няма да издадем местонахождението ви. Човек си развързва езика, когато го залеят с керосин и подпалят дрехите му.