— Раниха го в крака… и после пак се удари. Загуби много кръв и се наложи да го упоим.
Дик скочи в камиона.
— На кого е този камион? — обърна се Елизабет към хубавия мъж с шоколаденокафява кожа.
— На правителството. Данъците, които плащате, работят за вас. Но трябва да го върна бързо.
— А вие кой сте?
— Един котарак с шапка — ухили се той и махна шапката си. — Хайде да се опитаме да го качим във вашия микробус.
Елизабет и Лусинда хванаха Райън от дясната страна, а Дик — от лявата. Пренесоха го в микробуса и чернокожият го погледна.
— Трябва да тръгвам. Желая ти късмет, приятелю.
— Благодаря за измъкването — с немощен глас каза Райън.
— Трябва да благодариш на Каз. За никой друг не бих го направил.
Дик се качи в камиона и без да погледне назад, изчезна от паркинга и от живота им.
Елизабет седна зад волана, а Лусинда — на задната седалка до Райън. Когато Елизабет се обърна, Райън я гледаше, а очите му се усмихваха.
— Благодаря, Лиз…
— Какво се е случило с теб, Райън?
— Само ме закарай на „Линда“.
Елизабет включи на скорост и потегли. Лусинда зашепна нещо насърчително в ухото на Райън.
Изведнъж Елизабет се почувства много самотна. Слушаше Райън и Лусинда и съзнаваше, че животът минава покрай нея.
Стигнаха до пристанището и Елизабет паркира в мрака, под една счупена лампа на док Б. Двете с Лусинда слязоха от микробуса и оставиха Райън да спи. Елизабет поведе Лусинда надолу към кея, където, доколкото си спомняше, беше яхтата на Райън.
— Не трябва ли да го прегледа лекар? — попита тя.
— Ще уредя това. Но първо искам да се уверя, че е в безопасност.
— Но от какво? От кого?
— Моля ви, само ми помогнете да намеря яхтата.
Най-сетне Елизабет видя познатите очертания на хубавото петнайсетметрово двумачтово корабче. Яхтата беше правена през 50-те и имаше класически форми. Дървеният корпус беше лъскав и тъмнокафяв, а навигаторската кабина беше покрита с брезент. Името й беше „Линда“, но бившата съпруга на Райън не обичаше яхтата и те я използваха рядко.
Лусинда видя двумачтовото корабче и се влюби в него от пръв поглед. Още седемгодишна, тя бе започнала да се учи да управлява яхти и по-късно дори спечели няколко клубни състезания. В морето се чувстваше като у дома си. Скочи на борда и махна брезента.
— Гледай, гледай — шепнеше тя, докато сваляше платнищата с коледно вълнение.
Слезе долу и провери провизиите. Имаше много консервирана храна и минерална вода. Включи осветлението и погледна секретарката на Райън.
— Изглежда, знаете доста неща за яхтите — отбеляза Елизабет.
— Ще се оправя. Да доведем Райън.
Двете докараха товарната количка, сложиха няколко възглавници и помогнаха на Райън да слезе от микробуса. Той стискаше зъби, докато се движеше. Качиха го на борда и го настаниха на койката в предната каюта. Елизабет се наведе и го целуна по бузата.
— По дяволите, Райън, грижи се по-добре за себе си, чу ли?
Той я прегърна и прошепна в ухото й:
— Липсваше ми, Лиз.
Тя подържа ръката му, после отиде в навигаторската кабина, където Лусинда проверяваше двигателя с четирийсет конски сили. Сетне включи вентилацията, за да проветри машинното отделение.
— Наистина знаете много за яхтите, а?
Лусинда махна платното от компаса.
— И аз имам яхта.
— Няма ли да ми кажете какво се е случило, по дяволите? Кой го простреля?
— Боря се за живота му. Няма да сте в безопасност, ако знаете повече.
— В такъв случай…
Елизабет й даде всичките пари, които намери в апартамента си. Четиристотин и петдесет долара.
Лусинда ги взе и рече:
— Райън ми каза, че вие сте една от най-добрите му приятелки.
— Точно така, затова внимавайте да не умре.
— След като включа моторите, можете ли да развържете въжетата и да ги хвърлите на борда?
Елизабет кимна и скочи на кея, а Лусинда отвори клапаните, за да подаде гориво към карбуратора. После натисна стартовия бутон и моторът забръмча. Бутна няколко лостчета и запали сигналните светлини.
Елизабет развърза четирите въжета и ги хвърли на яхтата, която потегли на заден ход и се отправи по канала. В живота на Елизабет нямаше приключения и тя завиждаше на красивата млада жена. Дълго гледа в нощта, докато проблясващите светлини на мачтите се изгубиха от погледа й. После се върна в микробуса, но не включи мотора веднага. Седеше в мрака и мислеше.