Выбрать главу

Накрая реши, че още утре сутринта ще напусне работата си.

Навлязоха в открито море и „Линда“ започна да подскача и да се тресе от големите вълни. Лусинда се уплаши, че Райън ще падне от койката. Тичаше да го проверява на всеки няколко минути и оправяше възглавниците под него. Той спеше дълбоко.

На ясното февруарско небе светеше луна и Лусинда остави яхтата да се носи по искрящите води. Слезе долу, взе картата на канал „Каталина“, разгъна я на навигационната маса и включи лампата над нея. Определи курса, както я беше учил инструкторът й в клуба. Не познаваше „Каталина“, но реши да не влиза в пристанището на Авалон, защото беше сигурна, че всички плавателни съдове отиваха там. Избра Тойон Бей — заливче на няколко километра на запад. Сетне се върна при кормилото и се отправи в определената посока.

Намери Тойон Бей, когато слънцето се показваше на хоризонта. Вкара яхтата в заливчето и спусна котвата. Вълните се плискаха леко по корпуса. Островът беше много по-безплоден, отколкото бе предполагала… Стърчащите назъбени скали бяха обрасли с мескитови храсти. Ала мястото беше красиво. На плажа, който беше на стотина метра, се виждаха тъмните очертания на нещо голямо. Лусинда намери бинокъл, фокусира го и видя огромен заспал звяр.

— Бивол! — развълнувана и изненадана възкликна тя.

Слезе долу да каже на Райън, но той още спеше и тя реши да не го буди. Легна на съседната койка. Обичаше лекото поклащане на закотвената яхта. За пръв път от три дни насам се почувства в безопасност.

Замисли се за майка си. Пени сигурно щеше да се тревожи за нея. Лусинда не можа да й се обади, преди да замине.

След няколко минути се унесе в неспокоен сън.

42. Обезпокоително решение

Анита Фарингтън Ричардс не беше казала на Хейз, че иска развод, когато отиде в Айова. Възнамеряваше да го стори, но нещо я бе спряло. Необходими й бяха няколко дни, за да разбере колко са сложни доводите й. Анита произхождаше от семейство на протестанти от средната класа и родителите й я бяха възпитавали от малка да не показва чувствата си. Мисълта за шумен развод я отвращаваше. Съзнаваше, че няма начин да го потули. Не повдигна въпроса пред Хейз и се оттегли, за да размишлява. Анита си бе тръгнала веднага след победата в Айова и сега се бе скрила в безопасното губернаторско жилище в Провидънс. Беше отказала на всички молби за интервюта, които секретарят по печата се опитваше да уреди. Надяваше се, че кампанията на Хейз ще се провали от само себе си и той ще загуби предварителните избори в Ню Хампшър, за да не бъде принудена да използва развода срещу кандидатурата му. По-добре от всеки друг на света Анита знаеше, че нейният съпруг не е подходящ да управлява страната. Липсваше му морална устойчивост. Но дните минаваха и популярността му растеше. Всяка вечер говореха за него по новините. Тя бе започнала да пие отново. На трийсет и пет годишна възраст страдаше от алкохолизъм. Тогава Хейз беше още прокурор. И сега, всеки следобед, Анита се вмъкваше в кабинета и пиеше водка от малкото кристално шише, което стоеше на мраморното барче.

Хейз щеше да се прибере вкъщи да приготви багажа си за четиридневната обиколка на десет южни щата и Анита изпи достатъчно алкохол, за да събере смелост да му каже, че го напуска. Наля си още две чашки, седна на мекия диван и се замисли за събитията, които я бяха довели до тази дилема.

Анита не умееше да се бори. Опитваше се да избягва сблъсъците. Не беше добър морален съветник на Хейз. Беше предпочела уединението. И сега се подготвяше за онова, което беше сигурна, че ще бъде най-неприятното събитие в живота й — да подаде заявление за развод.

В шест часа Хейз се прибра вкъщи с лимузината и намери Анита заспала на дивана в кабинета. Погледна дебелата си съпруга, отвратен от онова, в което се бе превърнала. Видя чашата на масата и разбра, че отново е пила. Запъти се към вратата, когато Анита го чу и се надигна.

— От колко време си тук? — попита тя.

— Току-що влязох.

Изведнъж Анита се почувства неподготвена за предстоящия спор. Но трябваше да му каже. Хейз се обърна и тръгна по коридора към спалнята си. Тя го последва.

— Искам да поговорим.

— Не сега, Анита. Задържат самолета заради мен.

— Искам развод.

Той я погледна.