— Това не е рана от огнестрелно оръжие. Без да искам, се прободох с един шиш за скара — ухили се Райън.
— Представяте се с фалшиви имена. Не искате да викам полицията… А аз виждам вдлъбнатината в крака, където е влязъл куршумът.
Райън се обърна към Лусинда.
— Помогни ми. Да се махаме оттук.
Тя понечи да вдигне панталона му, но доктор Луис протегна ръка да я спре.
— Шиш за скара ли казахте?
— Да. Освен ако не измислите по-добро обяснение — отговори Райън.
— По това време на годината в Ню Джърси е твърде студено, за да печете шишчета навън.
— Наложи се.
Лекарката поклати глава и отново погледна раната. Внимателно опъна краищата, за да види как зараства.
— Добре, ще сменя превръзката. Трябва да внимавате да не се инфектира. Ще ви дам антибиотици за две седмици. Взимайте ги по два пъти на ден, докато свършат.
— Предполагам, че няма да искате да ме прегледате пак?
— Вижте какво, Бил, или който и да сте… Мога да си навлека ужасни неприятности заради вас. Правя го, защото нещо ми подсказва, че вие двамата сте порядъчни хора, макар че, откакто сте дошли, не сте казали една вярна дума. Ще превържа крака, ще ви дам лекарства, няма да ви запиша в медицинския дневник и ще се преструвам, че не съм ви виждала. За това можете да пуснете сто долара в буркана навън, където събираме помощи за изграждане на детско игрище. Дойдете ли отново, ще уведомя полицията.
Андреа се обърна към масата и взе няколко стерилни марли и дезинфекционна пудра. Поръси раната и сложи тампони на шевовете. Превърза крака първо с марля, после с еластичен бинт. Сетне даде пудрата и остатъка от бинта на Лусинда.
— След четири дни срежете превръзката и я сменете. Ако започне да го тресе или потече кръв или гной, веднага го заведете в болница. Инак може да загуби крака си. След седмица може да махнете конците. И никакви шишчета на скара до август — добави тя.
— Ще мога ли да стъпвам на този крак? — попита Райън.
— Зависи. Не съм ви оперирала и не знам какви поражения е имало. Можете ли да го вдигате?
Райън се опита и вдигна леко крака.
— Добре. Свивателният мускул и нерв са запазени и се оросяват с кръв. Трябва да благодарите на онзи, който ви е зашил.
— Ще мога ли да ходя?
— Не знам. Трябва да се опитате да заздравите мускулите, които са ви останали. Но вероятно никога няма да бъде както преди.
Лусинда помогна на Райън да вдигне панталона си.
— Ще ви донеса ампицилин.
Лекарката излезе и Райън направи знак на Лусинда да я последва. После нахлузи маратонките. Опита се да стъпи на болния крак, но веднага разбра, че няма да може. Подскачайки на един крак, той отиде в преддверието на кабинета, където Андреа изваждаше лекарства от шкафа. Сложи ги в шишенце и ги даде на Лусинда. После се обърна към Райън.
— Нуждаете ли се от патерици?
— Имах, но ги загубих.
— Ще ви донеса дървени. Момент.
Доктор Луис излезе от кабинета и тръгна по коридора. В склада имаше телефон и тя се позабавлява с мисълта да се обади на шерифа. Канцеларията му се намираше само на две пресечки от болницата. Взе патериците и ги даде на Райън. Лусинда се ръкува с нея и тихо каза:
— Благодаря.
Сетне пусна пет двайсетдоларови банкноти в буркана с надпис „Фонд училищно игрище“ и след няколко минути двамата с Райън се качиха в електрическата количка и се отправиха към пристанището. Андреа застана на главния вход на болницата и ги проследи с поглед.
Лусинда спря на пазара близо до телефона, от който се беше обадила на майка си. Купи прясна риба, зеленчуци и въглища за скарата. Един мъж на средна възраст с червеникава коса и изгорял от слънцето нос я видя, че едва мъкне тежката чанта.
— Искате ли да ви помогна? — предложи той. Над челото му имаше рибарска шапка.
— Ще се оправя, благодаря.
Тя се измъкна от пазара, подаде чантата на Райън и подкара към дървения пристан.
Стигнаха до кея и бавно тръгнаха надолу. Райън се опитваше да отпуска по малко тежестта си на ранения крак, но всяка стъпка му причиняваше все по-силна болка. Реши още на другата сутрин да започне да прави гимнастика за раздвижване. Лусинда се качи на гумената лодка и остави продуктите, а той хвърли патериците на борда и я зачака да му помогне.
Армандо Васкес наблюдаваше от сянката под пилоните. Беше приклекнал с ножа в ръка. Избра подходящия момент и се хвърли в атака.