Райън го видя, но не можа да се завърти на левия си крак и остана безпомощен. Залитна. Армандо замахна с ножа за рязане на линолеум. Райън се дръпна назад и тромаво падна на пристана, като се приземи на лакти, опитвайки се да предпази шевовете на раната. Лежеше по гръб, когато Васкес връхлетя върху него, насочил ножа към гърлото му, но отново не успя да го рани, защото Райън се претърколи наляво.
— Хей! Ей, ти! — изрева от вълнолома над тях червенокосият рибар, когото бяха видели на пазара. — Престани!
Армандо се поколеба. Лусинда се опитваше да слезе от гумената лодка, за да помогне на Райън. Човекът от пазара вече тичаше към тях. Биреният му корем подскачаше пред него, а шапката излетя от главата. В ръцете си стискаше дълъг харпун. Стигна до Армандо и замахна с харпуна. Острието се заби в рамото на Васкес. Мексиканецът изпсува, когато рибарят извади харпуна и откъсна парче от плътта му. Изкрещя от болка, а червенокосият отново размаха харпуна. Този път го уцели във врата, но не го нарани дълбоко. Армандо отскочи и се обърна към плешивия рибар, който пак насочваше харпуна. Мексиканецът се завъртя, скочи във водата и заплува. Стигна до брега и хукна по улицата. От него течеше кръв. Скоро се скри от погледа им.
— Божичко — заеквайки промълви Райън.
— Стори ми се, че ви следи — обясни рибарят и ухилен посочи златния „Ролекс“ на Райън. — Това нещо е десет хиляди доларова покана да ви пребият и оберат.
— Бил Уилямс — представи се Райън и протегна ръка.
— Джери Парадайз.
Червенокосият се наведе и помогна на Райън да се изправи. Лусинда грабна патериците и ги подаде на Райън.
— Това е приятелката ми Лорен.
— Благодаря ви, мистър Парадайз — каза тя.
— Няма защо. Внимавайте и не носете онази златна дрънкулка, синко.
— Благодаря.
Джери погледна часовника си, после — пустото водно пространство. Въздъхна, поклати възмутен глава и тръгна по пристана.
— Искате ли да ви закараме донякъде? — попита Райън.
Джери се обърна и се усмихна.
— Чаках един приятел да ме вземе. Разпънал съм палатка на залива „Уайт“.
— Ще ви вземем.
— Не искам да ви причинявам неудобство.
— Шегувате се. Скачайте в лодката.
Лусинда и Джери помогнаха на Райън да се качи в гумената лодка.
Призрака се качи последен и килна шапката си назад. Така приличаше на обикновен, глупав и дебел рибар.
Лусинда запали мотора на малката лодка и те се отдалечиха от пристанището заедно с опасния си пътник.
Призрака беше намерил Армандо на остров Бар. Показа му снимката на Райън, която му бе изпратил Мики.
— Тоя чука приятелката ми — оплака се той на озадачения мексиканец, който кимна сериозно.
Призрака даде на новия си приятел сто долара и обеща, че ще му даде още толкова, след като изплаши и прогони Райън. Предупреди Армандо да не го убива. Всичко стана точно както го бе запланувал. И сега Призрака беше с набелязаната жертва. Плаваха към яхтата, където убиецът щеше да изпълни мисията си. Ако всичко минеше така, както искаше, сутринта щеше да е в самолета на път за Атлантик Сити.
51. Право на завръщане
В девет часа сутринта на същия ден Коул и Каз се срещнаха да закусят в „Рубио“. Специалитетът в този вашингтонски ресторант беше яйца по флорентински. Поръчаха и горещо кафе. И двамата не бяха спали. Цяла нощ Каз безпокои стари приятели. В полунощ събуди Кърк Алън, дългогодишен приятел, който работеше във военновъздушните сили и чакаше пенсиониране. Соломон му каза, че вероятно в самолетната катастрофа с Анита Ричардс има нещо повече, отколкото проклятието, тегнещо над международното летище на Кливланд.
— Ако знаеш нещо, Каз, по-добре изплюй камъчето. Става дума за съпругата на кандидат-президента на демократите.
— Само кажи на съдебните експерти да търсят нещо необичайно — експлозиви, проблем с пневматичния контрол, повредени уреди… каквото и да е. Самолетът не е паднал, защото е бил омагьосан.
— Ако си научил нещо и не ми казваш, жив ще те одера, Каз.
— Ще ти се обадя, ако узная нещо полезно.
Докато Соломон работеше по тази следа, Коул се върна в къщата на брат си в Рай, Ню Йорк. Пристигна в полунощ. Причината за пътуването беше един стар кожен куфар, забутан в мазето под скиорската екипировка на Карсън. Коул измъкна куфара, докато Беа и брат му нервно надничаха над рамото му. Преживяването в кухнята ги беше потресло. Не съобщиха нищо на полицията, за да прикрият Коул. И двамата се надяваха, че той ще си вземе нещата си и ще се махне.