Коул сложи куфара на работния тезгях и го отвори. Вътре имаше стотици репортерски тетрадки, които съдържаха бележките му от двайсетгодишната кореспондентска работа по целия свят. Потърси двете тетрадки от март, 1971. Намери ги. На картонените корици беше написал „Израел, 1971, Майър Лански“.
Пъхна ги под мишница и се качи в хола, където имаше силна светлина, и отвори едната.
— Тук ли ще работиш? — нервно попита Беа.
— Да, ако нямате нищо против.
— Ами… Късно е… — рече Карсън.
— Сигурно не искате още едно вълнуващо преживяване. По-добре да изчезвам.
Коул измоли от брат си петстотин долара, после целуна вече успокоилата се Беа, прегърна Карсън и отиде в най-близкото денонощно кафене.
Седна в най-отдалечения ъгъл, с гръб към стената и далеч от прозореца — метод на оцеляване, който бе научил в Ливан — и се залови с първата тетрадка, надписана „Вторник, 10 март“. Мислите му се върнаха към онзи ден през 1971. Беше прикрепен към европейското бюро на Ю Би Си и го изпратиха в Ерусалим, за да отразява делото на Лански срещу държавата Израел. Стотина журналисти от цял свят се бяха струпали в двора на Съдебната палата, която се намираше в руската част на оградения с крепостни стени Стар град.
Беше горещо и задушно. Настроението беше мрачно. Всички бяха там, за да станат свидетели на една от най-странните юридически битки в историята на Израел.
Населението беше съставено почти изцяло от емигранти. В раздел 2(б)3 от израелската конституция пишеше, че всеки човек, роден от майка еврейка, има право да се завърне в страната. Всеки евреин заслужаваше място в новата държава.
След една кариера от подозрителна дейност в Маями, Ню Йорк, Лас Вегас и други мафиотски средища Майър Лански беше подал петиция до държавата Израел. Убеден, че ще прекара последните си дни в Обетованата земя, похапвайки пушена херинга, сложил еврейска шапчица на главата, той очакваше да му дадат поданство. Но в закона за емиграцията имаше едно допълнение, според което, ако ищецът се славеше с лоша репутация или беше заподозрян в престъпна дейност, Министерство на вътрешните работи можеше да откаже репатриране. И именно това се случи с Майър Лански.
Ала му оставаше още една възможност. Той можеше да съди израелското правителство и да се опита да отхвърли допълнението.
Лански бе наел един адвокат на име Йорам Алрой, препоръчан от друг адвокат от Маями, Дейвид Розен. Двамата се опитваха да решат спора, привеждайки довода, че Майър Лански не беше осъждан и бе обвинен несправедливо от световната преса.
От другата страна беше израелският прокурор Гавриел Бах — хубав, висок и слаб мъж с аристократични черти. Бах беше решил да не допуска съмнителни личности в страната, независимо колко би му струвало това. По средата на процеса представителите на пресата чуха, че преди три месеца американското Министерство на правосъдието е поканило Гавриел във Вашингтон. Разнесе се слух, че там е била сключена необичайна сделка.
Американското правителство подготвяше процес срещу Лански и се опасяваше, че ако той емигрира в Израел, няма да може да го екстрадира. А федералните власти се надяваха, че след като го осъдят, Майър ще даде показания срещу мафиотите в Съединените щати.
Друг слух твърдеше, че на израелските военновъздушни сили са били предложени за продажба неизвестен брой реактивни изтребители „Фантом Ф-4“, ако правителството откаже поданство на Лански. Всички говореха за тези неща, но „официалните източници“ ги отричаха. Нямаше доказателства дали са верни.
Делото на Лански продължи почти цяла седмица и в онзи задушен ден всички се бяха събрали да чуят какво ще бъде решението на съда.
Докато четеше дневника си отпреди двайсет и пет години, Коул си спомни мършавия, непрекъснато псуващ шейсет и осем годишен мафиот, който също присъстваше в съдебната зала. Лански беше облечен в овехтял костюм, купен от универсален магазин. Вратовръзката му беше накриво. Появи се на страничната врата и репортерите се втурнаха към него.
— Мистър Лански… Разбрахме, че Гавриел Бах е сключил някаква сделка с Вашингтон, за да ви принуди да се върнете в Маями, където ще ви съдят.
Майър ги изгледа кръвнишки. Коул беше изумен от ниския му ръст. Макар и само метър и шейсет, мафиотът излъчваше неподправена злоба.