— О, не! Разбира се, че не!… Впрочем ако растежът продължи със същите темпове, детето ще стане дебилно по закона на Макс Нордау. Това е един знаменит философ, направо гениален, лейди Уондършифт. Той откри, че ненормалното винаги е ненормално. Това е велик закон, който не бива да се забравя. Той много ми помага в практиката. Като видя нещо ненормално, аз веднага си казвам, че това е ненормално, и постъпвам според това заключение.
При тези думи погледът на доктора придоби необикновена дълбочина, гласът му премина в тържествен шепот, а държането му стана строго поверително.
— Ето на! Какво е това? — извика свещеникът, който четеше вестник на закуска няколко дни след пристигането на госпожа Скинър в Чийзинг Ейбърт. — Гигантски оси!… Къде отиваме? Сигурно ни пращат за зелен хайвер… Защо пък не и гигантски ягоди. Нелепици! — продължи свещеникът, като отпи последната глътка кафе и си облиза устните. — То е ясно, че това са нелепици! — завърши той и захвърли вестника.
Но на другия ден бяха публикувани по-точни сведения и свещеникът трябваше да се убеди в достоверността им.
Но той не се предаде веднага. Беше излязъл на обичайната си разходка, но продължаваше да си мърмори за вестникарските глупости. Оса изяла куче! Каква дивотия! Точно в този миг той настъпи един гигантски дъждовник, но, както казахме по-горе, не направи никаква връзка между него и подвизите на осите.
„Това щеше да се разчуе — мислеше си той. — От Уайтстейбъл до тук няма и двадесет километра.“
По-нататък свещеникът видя друг дъждовник.
Сега вече нещо му просветна в ума. Вместо да продължи разходката си, той се върна, след това пое към къщичката на Кадълс и помоли да му покажат малкото.
— Я гледай ти! — извика той, като се опита да го вземе на ръце.
По пътя към църквата срещна доктора, който бързаше към дома на Кадълс, и го хвана за ръката.
— Какво става тук? — каза той. — Четете ли вестници напоследък?
Докторът кимна утвърдително.
— А видяхте ли детето? Какво значи всичко това? Оси, дъждовници, деца, а? Съвсем неочаквано. Поне да беше в Америка, а то при нас, в Кент…
— Трудно е да се каже какво значи всичко това — отговори докторът, — но доколкото мога да изследвам симптомите…
— Е?
— Според мен това е хипертрофия. Обща хипертрофия.
— Вие мислите, че е хипертрофия?
— Да. Обща, която се разпространява по всички тъкани на организма. Между нас да си остане, но съм убеден, че това е така. Но все пак човек трябва да бъде предпазлив в диагнозите.
— Да речем — каза свещеникът доста зарадван, когато разбра, че докторът е способен да намери обяснение за цялата работа. — Но все пак как изведнъж обхвана цялата област?
— И на това не е лесно да се отговори — замислено отговори докторът.
— Моля ви се — в Ършот, тук… та това прилича на епидемия.
— Да, и аз мисля така — каза докторът, — във всеки случай прилича на епидемия. Може би имаме право да я наречем епидемична хипертрофия.
— Но не мислите ли, че може да е заразна? — попита свещеникът.
— Не мога да ви отговоря — каза докторът, като потриваше ръце и се усмихваше.
— Но ако хипертрофията е заразна, то и ние можем да се заразим — извика свещеникът, като изблещи очи от страх. — Преди малко бях там — добави той. — Няма ли да е по-добре… да ида да се изкъпя и да изваря дрехите си?
Без да дочака отговор, свещеникът пъргаво се обърна и закрачи бързо-бързо нагоре по улицата, а докторът го изгледа и тръгна към дома си.
Но по пътя той размисли, че болестта се бе появила в селото преди месец, а досега никой освен малкия Кадълс не се бе разболял. Затова след кратко колебание той реши да бъде смел, както се полага на лекар, и да рискува като истински мъж.
И не понесе никакви щети, разбира се, защото Хераклофорбията не можеше да подейства нито на него, нито на свещеника — техният растеж беше спрял завинаги.
Няколко дни след този разговор и след опожаряването на имението в Хиклиброу, Уинкълс дойде при Редууд и му показа едно оскърбително анонимно писмо, написано отгоре на това с променен почерк.
Вие, господа, само се възползвахте от едно естествено явление, за да рекламирате вашата храна — пишеше неизвестният автор. — Позволете да ви кажем, че тази храна не струва нищо и нейното действие случайно съвпадна с появата на епидемичната хипертрофия, която е доста заразителна болест и изобщо не зависи от вас. Вие можете да ръководите нейното действие толкова, колкото и движението на слънчевата система. Направихте много с изгарянето на вашето имение. Такива епидемии е имало и преди, например в семейството на Анак. А ето сега в Чийзинг Ейбърт — вече съвсем далеч от вас и от вашата храна — се появи едно дете…