През целия ден благородниците наблюдавали детето и трябвало да се въздържат да му показват цялата си почит, защото вече били убедени, че са намерили инкарнацията. Те обаче се сбогували, за да се върнат след няколко дни с всички участници в експедицията. Когато родителите на детето видели цялата процесия от висши духовници с цялото им великолепие пред къщата си, те разбрали, че синът им е инкарнация. В съседния манастир Кумбум преди известно време умрял инкарниран лама и селяните вярвали, че наследникът им е това прераждане. Даже по-големият син на селянина бил подложен на такъв изпит.
Не е невероятно, че реинкарнираните деца си спомнят за предмети и хора, които познават от предишния си живот. Някои даже рецитирали съчинения, които никога не са им били показвани. В Тибет има многобройни доказателства за предишен живот. На Запад подобни разкази се появяват рядко, тъй като човек веднага избива от главата си възможността за инкарнация на умрели в ново тяло.
Четиримата извършили предписаните изпити с детето. Най-напред му предложили две съвършено идентични броеници, едната от които принадлежала на тринадесетия Далай Лама. Без да се колебае, детето избрало правилната, поставило я на врата си и затанцувало от радост. Същият опит бил направен с другите скъпоценни броеници. След това делегацията предложила на момчето два различни барабана, един по-голям и украсен със злато и един обикновен, който принадлежал на починалия. То взело по-малкия и започнало да бие с палките така, както се прави по време на церемонии. Накрая били представени два бастуна и детето първоначално докоснало неправилния, но се спряло, разгледало и двата и накрая избрало онзи, който принадлежал на ламата. Зрителите, които се зачудили на колебанието, разбрали от ринпоче, че и вторият бастун бил използван известно време от тринадесетия Далай Лама, преди да го подари на ламата Кеуцанг.
(В това представяне на ценните вещи на починалия ясно се вижда съответствието с ценните подаръци, които влъхвите дали на детето Иисус. Става ясно също защо детето трябва да е достигнало до такава възраст, преди да бъде подложено на изпитание.) Към тези доказателства се прибавило и обяснението на трите букви, които видял регентът. Смятало се, че „Ах“ е за окръга Амдо, където било намерено детето. Двете букви Ка и Ма било вероятно да обозначават малкия манастир Ка(р)ма Ролпаи Дордже на един хълм над селото Такцер, който тринадесетият Далай Лама посетил преди няколко години на връщане от Китай. Това посещение било сензация за цялата околност, а сред хората, получили благословия от техния божествен крал, били и бащата на новата инкарнация, тогава на девет години. Разказва се още, че тринадесетият Далай Лама погледнал въпросната селска къща и малко тъжно казал колко е хубаво и спокойно е тук. Преданието гласи, че Далай Лама скрил чифт ботуши в този манастир, което може да се разглежда като символичен акт.
След всички потвърждения пратениците били сигурни, че са намерили истинската инкарнация. През Китай и Индия на условен език телеграфирали всички детайли в Лхаса, откъдето получили заповед да запазят всичко в строга тайна, за да не предизвикат действия от страна на китайската държава. Тъй като търсенето се извършвало на суверенна китайска територия, трябвало да се измамят властите, за да не попадне детето в техни ръце. На губернатора на провинцията Ма Пуфанг било обяснено, че ще вземат детето в Лхаса, където ще бъде избран Далай Лама. Ма Пуфанг поискал най-напред 100 000 китайски долара за предаването на детето, но когато делегацията се съгласила, той повдигнал мизата на 300 000 долара.
Делегацията се опасявала, че ако признаят за намирането на ламата, Китай ще настоява за „защитата“ му да изпрати войски в Лхаса.
И тук ясно се вижда паралелът със ситуацията в Йерусалим, където божественото дете трябвало да бъде изведено от страната, за да избяга от Ирод и римляните: „Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.“ (Матея 2:16) По причини за сигурност кореспонденцията между Амсо и Лхаса се извършвала с пратеници, което всеки път изисквало няколко-месечно чакане. Така минали две години, докато керванът с делегацията, момчето и семейството му се отправили на път към Лхаса. Групата достигнала границите на Тибет едва след един месец поход, където пътешествениците ги очаквала със свитата си един министър от кабинета. Той предал писмо от регента за потвърждаване на избора. Родителите чак сега разбрали, че синът им бил предопределен за владетел на Тибет.