Има един съвременен паралел с тази история.
Детската стая на малкия Осел от Испания е украсена с тибетски рисунки, будистки статуи и свежи цветя. Той седи върху кадифени възглавници, украсени с брокат, и носи прекрасна мантия. Будистите от цял свят са убедени, че двегодишният Осел Хита Торес е прероденият Лама Тубтен Йеше, починал през 1984 г. в Лос Анжелис от сърдечен инфаркт. Приживе той основа 31 будистки центъра в западния свят, между които и в Испания, която най-много му харесвала.
Близо до Гренада се намира будисткият център „Осел Линг“ (градът на малката светлина), основан от Пако и Мария Хита. Зидар и продавачка на пощенски марки са родителите на малкия Осел, който бил едва на седем години, когато ламата Зопа, ученик на Тубтен Йеше, разпознал в него инкарнацията на умрелия си учител. Задачата за търсенето ламата Зопа получил от Далай Лама, след като насън му се явил Тубтен Йеше. След като дал мнение за детето, Пако и Мария заедно с малкия Осел заминали за Индия, където детето било подложено на предписаните изпитания. Детето уверено хванало от различните, някои от които скъпоценни молитвени броеници, онази, която някога принадлежала на ламата Тубтен Йеше.
Сега Осел посещава манастирско училище в Непал. Обучението му ще трае четиридесет години, докато заеме като наследник на Йеше игуменството на непалския манастир Копа. Осел е първата инкарнация в ново време, намерена извън будисткото културно пространство.
Бягството към Египет
След като мъдреците от изтока намерили детето недалеч от Йерусалим, бащата на детето получило заръка от Бога: „… Стани, Вземи Младенеца и майка Му, и бягай В Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.“ (Матея 2:13) Бягството се извършило най-вероятно през Хеброн за Бершеба и след това през пустинята до Средиземно море. Едва тук, на границата с Египет, те били в безопасност. По времето на Иисус в Египет живеели около един милион евреи, само в Александрия те били 200 000. Тази страна от древни времена била убежище на евреите. Тук се намирали еврейски селища със синагоги, училища и всичко, което трябвало да направи от чужбината родина. Описаното в евангелието убийство на децата намира потвърждението си в записан по времето на Иисус разказ от кръговете на есеите, които очевидно били мишена на ударите на Ирод и затова действували нелегално: „Дойде цар, който не беше от жреческо потекло, безогледен и безбожен човек. Той изби млади и стари, и голям страха имаше от него в цялата земя.“ Според професор Хаснаин по времето на смяната на летоброенето в Александрия съществували будистки мисионерски училища, тъй наречените „вихари“. Според „Санскритско-китайския речник“ вихара се нарича място, което „е или академия, или училище, или храм и служи за обучение и практика на будизма. Тези сгради в идеалния случай са от червено дърво (чандана) с 32 помещения (всяко с по 8 дървета тала), с градини, басейн за къпане и чайна, богато мебелирана, с ковьори по стените, както и с хранителни стоки, легла, дюшеци и всички необходими неща“. Напълно логично е да се помисли, че Иисус още като малко дете бил посветен от будистки учени в Александрия в мъдростта на източната философия. Основното училищно образование би обяснило как е възможно едно дванадесетгодишно дете да удиви с речта си свещениците в храма на Йерусалим: „…Всички, които го слушаха, чудеха се на разума и на отговорите му.“ (Лука 2:47) Дванадесет години тогава била възрастта, на която трябвало да се ожени. Тази „обикновена съдба“ със сигурност обаче подминала Иисус. Той бил достатъчно голям, за да продължи учението си там, където вероятно била родината на духовните му бащи: Индия.
Десет години след смъртта на омразния узурпатор Ирод (той умрял малко преди празника Песах (Пасха) през 4 г. пр.н.е.) Иисус можел да се завърне безопасно в родната си страна:
„А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу в Египет и казва:стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
Но като се чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там;“
Архелай бил бил етнарх (наместник) на Юдея и Самария от 4 г. пр.н.е. до 6 сл.н.е., т.е. до онзи момент, когато Иисус бил на 12 или 13 години.
„…и след като се получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и като дойде, засели се в един град, наречан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.“
(Матея 2:19–23)