Човекът във физическия си образ е манифестация на неделимото, безкрайното и безграничното единство, която се материализира в циклични интервали в различни форми на съществуване.
Същинският и оригинален Аз е вечно неизменен, а природата или Вселената е постоянно променящо се сътворение.
По такъв начин душата, или духът, на човека в най-дълбокото си съзнание е неизменно и при постоянното идване и отиване (реинкарнация) е подложена на непрекъсната поредица от причини и действия.
За да се стигне до божествено състояние, човекът трябва да осъзнае този принцип и чрез действията си да постигне преодоляване на материалния аспект на съществуването си. След дълга поредица от реинкарнации преодоляването на съдбовния живот става чрез тялото, а съвършенството претопява вътрешното или спиритуалното Аз във вечно единство.
Така приблизително може да се обобщи реинкарнацията с няколко думи.
Тесните рамки на телесността може да се преодолеят още на Земята и божествената природа на човека може да се осъзнае чрез знание, наука, медитация, аскетизъм, вглъбяване и т.н. Тази цел Матея формулира така: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“ (Матея 5:48) Но пътят натам води през много прераждания, докато човекът осъзнае, че е дете на Господа и започне да върши такива дела, каквито е правил Иисус.
„Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.
Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“
(Матея 14:11–12).
Според мен Иисус отговаря напълно на идеала за бодхисатва, т.е. на постигащ Буда, който на вратата на пълното просветление се инкарнира доброволно от съчувствие към хората. Иисус е много близко до това състояние и се е освободил от личните си връзки и всяка егоистична мисъл. Разпознал е земното битие, определения от кармата кръговрат на преражданията като причина за всички страдания, проповядва на учениците си отказ от светския живот и им показва пътя към просветлението чрез „праведни дела“ и чрез създаването на нова карма. „Оцеляването на западното човечество зависи от прокарването на идеята за реинкарнацията сред масите“, казва Пол Брайтън. Ако успеем отново да се запознаем с идеята за кармата и реинкарнацията, Иисус дори и без възкресението би станал ново основополагащо измерение за бъдещето.
Индийските чудеса и чудесата на Христос
Изолирано разгледани, чудесата на Христос за неподготвения зрител са уникални и безпрецедентни. Наистина обаче човекът винаги е усещал непреодолимо, свръхчовешко, свръхестествено влечение към огромни, странни, ярки и необясними явления, които могат да бъдат както полезни, така също и опасни. На подобни необясними феномени човекът се е посветил още с първите култови форми на примитивните религии и това прави и до днес.
Магическите способности на Иисус почти не се отбелязват от съвременните му историографи. По негово време чудодейци, лечители и знахари се срещали под път и над път. Това, което обаче отличава Иисус от другите, е, на първо място, че не използвал изкуството си, за да се прочуе или да се обогати лично.
Тридесетте разказа за чудесата му в Новия завет в голямата си част са продукти на теологията на общността и не могат да се докажат исторически. Разказите за екзорсическата дейност на Иисус обаче са много по-стари и вероятно са от времето на живота му.
От хилядолетия се спори дали изобщо са възможни тези чудеса и дали не са нагласени. Този въпрос се появява по времето на Просвещението, когато се разпространява новото, природонаучно разбиране за света.
Едва през XVII в. се опитали да обяснят рационално някои от описаните в евангелията чудеса. Рационалистите обаче оставят само това, което е в съгласие с природните закони и което осветява научно познаващото съзнание. Следователно чудесата са феномени, чиито причинни връзки не могат да бъдат разбрани и обяснени. Съвременните технолози ежедневно откриват нови закономерности в протичането на естествените процеси, науката разгадава нови и нови загадки, които до вчера са се смятали за необясними и чудни.
Теолозите дефинират Христовите чудеса като „отменяне на действието на природните закони от Бога“.
Окултистьт от своя страна вярва не в отменянето на закона, а в това, че призрачните феномени се подчиняват на по-дълбоки закономерности, които все още не са открити и описани. Всички неща, които се случват в нашата Вселена, стават закономерно и могат да бъдат обяснени. Тъй наречените магически сили на посветения са следователно последствие от познаването на законите на тази фина материя, които управляват вътрешния космос на съзнанието. Във Вехтия завет и в Новия завет понятието „чудо“ не е познато, вместо това се говори за „знак“, „сила“ или „Божии дела“.