4. Гарима = да правят произволно тежка материята.
5. Прапти = чрез „апти“-да постигат всичко „пожелано“.
6. Васитва = посредством „васа“ да имат власт над всички неща.
7. Пракаяма = да изпълняват всички желания чрез силата на волята.
8. Ишитва — да бъдат иша (господар) на всички неща.
Когато на учениците не се удало да изгонят злия дух, Иисус отговаря така на въпроса им за причината: „поради вашето неверие, защото истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.“ (Матей 17:20) Феноменът на левитацията също има дълга традиция.
Така например, за 230 католически светци е известно, че са притежавали повече или по-малко способността да левитират.
През миналия век медиумът Даниел Дъглас Хоум убеждавал хиляди зрители във възможностите си да лети. Сред тях били прочути личности и скептици като Такъри, Бълуер Литън, Наполеон II, Ръскин, Росети и Марк Твен.
Подобни представления се срещат повече от 40 години и са били изследвани и потвърдени.
В разказите си за различните видове феномени Франсис Хитчинг изброява повече от 25 различни случая на левитация. Но примери за свободно реене има и от близкото минало. Привържениците на трансценденталната медитация от махаражда йога твърдят, че почти всеки при пълно съблюдаване на техниката на учителя може да се научи да лети. Като доказателство за това в пресата се появиха снимки на висящи във въздуха ученици.
Причина за летенето, изглежда, е свръхконтролирането на телесните функции посредством концентрация и медитация, но и моменти на религиозно вцепенение (екстаз) временно загубване на физическото тегло.
Подобни „малки чудеса“ са очевидно възможни, ако се правят за задоволяването на интереса към сензациите и заради пари. Истинските майстори отказват да правят чудеса поради „неблагородни“ мотиви.
Индийският светец Сай Баба подобно на Иисус говори, че всеки човек има в себе си божествени сили и може да ги усили посредством тренировка и съзнателен живот. Който обаче прави злини със своите сили, ще жъне беди. А който ги използва за собствени нужди, ще загуби тези сили. Понякога способностите са пространствено и времево ограничени, особено ако са практикувани без доброта, мъдрост и набожност.
Днес, както и преди хиляди години, тези „чудеса“ са легитимно средство за приближаването на Божието слово до съмняващите се.
Почти всичко, което се разказва за Иисус, има паралели в древноиндийските легенди. Това, че подобието на индийските и християнските митове не е много известно, може би се дължи на факта, че много малко европейци могат да четат санскрит. Едва в най-нови времена преводите се сблъскват с интерес и в западния свят.
Никое от божествените превъплъщения на Бога не може да се докаже на невярващите без небесни знаци или чудеса. Всеки Божи син трябва се представи на скептиците чрез свръхчовешките си атрибути.
Кришна е аватар, земно рождение на бога Вишну, второто лице в индийското триединство. С Христос го свързва не само общият корен. Христос произлиза от гръцкото „хрестос“ и означава „помазаният с масло“, санскритската дума „кршна“ пък означава „черният“ или „синият“. Двата терми на — Христос и Кришна, могат да произлизат от санскритския корен „крш“, което се превежда приблизително като „привличам“. От тази етимология често името Кришна се превежда като „всепривличащия“. Тази „всепривличаща личност“ е върховната персонификация на Бога.
В браманските предания Брама се разглежда като Творец на Вселената и понякога се нарича „Отец“. Вишну в тялото на Кришна понякога се обозначава като „Син“, докато Шив а е третата част, духът, „който ръководи вечния закон на живота и смъртта, всички живи същества и цялата природа“.
След седемте предишни превъплъщения на Вишна Кришна е осмата инкарнация на Бога. Новата проява на Вишну на Земята е Гаутама Буда (Сакиямуни/Сидхарта).
Кришна и Христос
Според най-древния източник Вишну се появява в тялото на човек поне четири хиляди години преди нашето летоброене от знатната девица Деваки (=създадена за Бога). Деваки изпаднала в екстаз и била „обладана“ от Божия дух, който й се представил в целия си блясък, и заченала от него. Преданието описва събитието по следния начин:
„Богородица си Ти, Деваки, измежду жените, добре дошла при свещените риши. Ти си предназначена за Спасението. Той ще дойде със светеща корона, небето и земята ще бъдат изпълнени от радост Дево и майко, ние те поздравяваме, Ти си нашата майка, защото от тебе ще се роди Спасителят. Ще го наречеш Кришна.“