Когато синът на Ирод Архелай паднал от власт през 6 г. пр.н.е., есеите и назаряните вероятно се върнали от александрийското изгнание, във всеки случай манастирът Кумран отново е обитаван.
В същото време, особено в областта на Ирод Антипа, избухнала ожесточена партизанска война срещу римското владичество, водена от есейските съюзи. Докато фарисеите и садукеите се нагласили и включили в системата, есеите и назаряните съвсем очевидно се противопоставяли на римския диктат.
След смъртта на Ирод Велики страната била разтърсена от многобройни кризи и мнозина се опирали в тази ситуация на надеждата за месията, който отново ще възстанови царството на Давид и Соломон и ще ги освободи от омразните поробители.
Според евангелските текстове на Матей, Марко и Лука действителното време на дейността на Иисус е една, най-много две години. Наистина по-късното евангелие на Йоан споменава три празника Песах, на който присъствувал Иисус, така че като най-вероятна продължителност на дейността му може да се приемат две-три години. В този интервал от време Христос често преминавал границите на палестинските провинции и по този начин винаги се измъквал от местното правосъдие.
Защо обаче е заминал на Йерусалим и се предал на преследвачите си, може само да се предполага.
Когато Назарянинът влязъл в Йерусалим, бил подготвено триумфалното му посрещане, той бил почитан като цар, който трябвало да изгради „Божието царство“. Според християнското предание „Божието царство“ е чисто духовно възприемано състояние на освобождение — всеки може да влезе в него с Божията помощ и милост.
Това, което очаквали масите в Йерусалим, било от светско естество. Еврейското месианство искало Божието царство във вида на нова, по-силна държава Израел, а Иисус трябвало като Давид да поведе като цар тази държава и да я освободи от римското иго. Евангелието на Лука показва как Христос се противопоставя на това очакване: „царството Божие няма да дойде забелязано.“ (Лука 17:20) Влизането в Йерусалим било безпрецедентна провокация. Всички „опозиционери“ досега работили в нелегалност и не смеели да се появят публично в столицата. Около седмица преди големия празник Песах Иисус решил да напусне укритието си в планината на Ефраим (Йоан 11:54) и заедно с учениците си потеглил по заобиколен път през Йерихон към столицата, намираща се на 40 километра (Лука 19:1–28).
Текстът на Марко описва това драматично решение по следния начин: „Когато бяха на път, Възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше преди тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците.“ (Марко 10:32–34)
Пет дни преди големия празник те достигнали Йерусалим. Когато влезли през градските порти, народните маси посрещнали Иисус с големи овации. Макар че Христос яздел магаре като знак на смирение, миролюбив и непретенциозност „предаността“ се превърнала в трагично недоразумение: „И като влезе в Йерусалим цял град се потресе.“ (Матей 21:10) Внушителният израз и особено юмручните битки при почистването на храма трябва да се разбират само в алегоричен смисъл, те можело да бъдат изтълкувани като призив към нападение, защото Иисус казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.“ (Матей 10:34. Или: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше Вече пламнал.“ (Лука 12:49)
Първото действие на Иисус в Йерусалим било да нападне върховното духовенство, нападение, което никой не си е позволявал дотогава — с безпределна яснота Христос атакувал пазителите на закона в храма. Остро формулираните му речи (Матей 23) са очевидна разплата с противниците му пред голям брой странници. Евангелията даже говорят за това, че накарал да изгонят търговците и лихварите с бичове от молитвения дом. Подобна атака срещу авторитета на храмовите власти, разбира се, не може да бъде безспорно приета, тъй като в такава напрегната ситуация може да предизвика народно въстание. „Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.“ (Марко 11:18). Тъй като трябвало да се имат предвид въстания и безредици по време на празника, от Цезарея пристигнал Пилат с своята кохорта (500 души) като представител на императора, за да може да се намеси, ако стане необходимо. Подобни безредици се споменават само между другото в евангелията. В текста на Марко обаче научаваме, че бил заловен Варава „със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.“ (Марко 15:7) Марко пише още, че първосвещениците и книжниците „гледаха как да го уловят с измама и убият, но казваха: само да не бъде на празника, за да не бъде смут у народа.“ (Марко 14:1–2) Ако наистина са искали да премахнат Иисус, то е странна забраната за бързане и особеното внимание. В публична дискусия фарисеите се опитали да подведат Иисус към наказателно дело. Те го разпитвали дали е правилно да се плащат данъци на римския император. Ако Иисус кажел не, то това би било равносилно на държавна измяна (Марко 12:14–17). За целта трябвало садукеите да осмеят учението му за възраждането, но той умело успял да парира и този удар (Марко 12:19–27).