— В четвъртък сутринта събиране на синедриона за прочитане на присъдата, предаване на Христос на Пилат, завеждане при Ирод Антипа, през нощта в римския гарнизонен арест.
— В петък продължение на политическия процес пред Пилат, бичуване, полагане натрънения венец, осъждане, разпъване около шестия час (12 часа).
При арестуването на Иисус след вечерята станало странно събитие: „А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отецът?“ (Йоан 18:10–11) Защо Петър е имал нож?
Синедрионът (евр. Синедрин = събрание) от втори век пр.н.е. бил върховен орган на еврейска власт по всички дела на държавата, правораздаването и религията, институция, която и при римското владичество имал политическа сила. Този Висш съвет се състоял от 70 членове, свещеници, старейшини и книжници и председател — управляващият първосвещеник Йосиф Каиафа (инквизитор), докато сред най-старите в събранието бил Йосиф Ариматейски — заможен, влиятелен земевладелец, който, според Лука, не се съгласил с решението да се убие Иисус (Лука 23:50–51). След подробни разпити на свидетелите Каиафа поставил решаващия въпрос: „Заклевам Те В Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?“ (Матей 26:63) На това Иисус отговаря: „Ти рече“, което Каиафа сметнал за потвърждение на въпроса си. Според еврейския наказателен закон, който си позволявал божествени почести, бил богохулник, който трябвало да бъде наказан със смърт. Екзекуцията трябвало да бъде извършена по еврейското право с камъни, но тъй като синедрионът по това време не можел да издава смъртна присъда без потвърждението на римския управител, този начин на екзекуция не може да бъде изпълнен. Всяко наказание трябвало да бъде изпълнено освен това през деня (между изгрева и залеза на слънцето) пред целия синедрион. Събирането на 70-те членове и процесът през нощта следователно били незаконни. В Лука има потвърждение на това, че съвещанието било през деня (Лука 22:66). Събранието продължило чак на следващото утро (четвъртък), за да произнесе присъдата: „А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.“ (Матей 27:1–2)
Пилат обаче още от самото начало се противял на процеса (Йоан 18:31), тъй като, според думите му, не можел да види вината на Иисус. Опитал се постигне освобождаването му и демонстративно си измил ръцете (Матей 27:24). Опитът на Пилат да подхвърли деликатното дело на присъствуващия на празника цар Ирод Антипа не успял — Иисус не казвал нищо и бил изпратен отново в прокуратурата (Лука 23:6–16), която капитулирала пред волята на насъсканите от Каиафа маси и предал назарянина за изпълнение на издадената заповед.
Някои противоречия и загадъчни процеси, които представят евангелията, намират удивително просто решение, ако осъзнаем, че Назарянинът принадлежал към „Новия съюз“ на есейското движение като „наблюдател“. Това обяснява защо Иисус, от една страна, бил преследван от ортодоксалните евреи и защо, от друга страна, се стигнало до присъда в политическия процес. Въз основа на оскъдните все още достъпни източници представените тук събития около историческия Христос могат да бъдат убедително и задоволително обяснени.
Много по-трудно е да се отговори на въпросите, които произтичат от известните описания на „възкресението от мъртвите“ или „възнесението“. От наличните литературни източници днес не може да се разбере защо Иисус няколко часа след разпятието е намерен мъртъв, макар че краката му не били счупени като на другите екзекутирани с него, което съкращавало ужасните мъки, които траели нормално до пет дни. Дори Пилат Понтийски бил учуден, когато го помолили да предаде тялото: „Пилат се почуди, че Той вече е умрял.“ (Марко 15:44).
Никой не е виждал възкресението, най-малкото не е известен такъв, който да твърди това, така че то си е въпрос на вяра. Учението за възкресението следователно е интерпретация.
Или ще вярваме във възкръсението на Иисус, или няма да вярваме. Изясняването на историческото съдържание след две хиляди години едва ли е възможно, ако нямаше чудесно свидетелство, което ни позволява да проверим събитията около разпятието до най-малките детайли с най-модерна техническа апаратура — плащеницата на Иисус.