Туринската плащеница
„И когато мръкна (в деня преди шабата), дойде Йосиф Ариматейски, (богат — Матей, Лука), виден член от съвета (ученик на Иисус — Матей, Йоан) (но таен поради страх от иудеите — Йоан) (той не бе се съгласил с решението и деянията им — Лука), който сам очакваше царството Божие, дръзна, та слезе при Пилат и измоли тялото Иисусово (Матей, Лука, Йоан). Пилат се почуди, че Той вече е умрял и, като повика стотника, попита го, дали отдавна е умрял. И узна от стотника, даде тялото Иисусово (Матей, Йоан). А Йосиф, като купи плащеницата, сне Го, па Го уви в (чиста — Матей) плащеница (Матей, Лука) (повивки — Йоан) и постави в (неговия, Матей) (нов, Матей, Йоан) гроб (където още никой не бе полаган — Лука, Йоан), изсечен в скала; (Лука) и привали камък върху вратата гробни.“ (Марко 15:42–46, Матей).
Споменатата тук плащеница днес се съхранява в Турин и представлява автентичен документ, който почти фотографски е запечатал за бъдните поколения един от най-важните моменти в човешката история.
Прочутата „Туринска плащеница“ е дълга 4,36 м, широка 1,10 м и върху нея има удивително ясно изображение на човешко тяло — в едната половина на плащеницата изглед отзад и в другата половина изображение анфас на Христос, тъй като тя бил препъната на две през главата. Без особени трудности се различават глава, лице, тяло, ръце, длани, крака и стъпала на изобразения човек. Изображението в по-голямата си част е в синьо, някои части изглеждат сиви. Освен това ясно се виждат карминовочервени следи от кръв.
При разглеждането на плащеницата се набиват в очи две надлъжни тъмни ивици, които се разширяват на отделни места до ромбоидни петна. Това са следи от пожар, поправени с кръпки, а странната им форма идва от това, че плащеницата е била съхранявана в сребърен скрин и многократно сгъвана (48 пъти). През 1632 г. тя почти станала жертва на пожара в дворцовата капела на двореца Шамбери (Франция). Когато сребърният скрин започнал да се топи от огъня от едната си страна, топлината и разтопеното сребро оставили тези геометрични петна в сгънатата материя.
Ако върху тъканта наистина е отпечатан Христос и може да се намери доказателство за истинността на плащеницата, то този документ е не само научна сензация, но и е единствената основа за изследване на въпроса, който вълнува много хора: Възкръснал ли е Иисус или не?
Отначало може да се вметне, че текстилната материя едва ли може да надживее невредима интервал от време от почти две хиляди години. Но съществуват много ленени парчета, които са много по-стари от Туринската плащеница. В колекцията на египетския национален музей в Кайро, египетския музей в Турин и египетските отдели на музеите в Лондон, Париж, Берлин, Хилдесхайм и др. може да се намерят дори добре запазени тъкани, някои от които на възраст 3500 и даже 5000 години.
Използваната от синоптиците дума „синдон“ означава по-голяма ленена кърпа. Плащеницата се състои от лен, изтъкан хастар в съотношение 3:1, като възниква плетка рибена кост. По Иисусово време това бил много рядък начин на тъкане, който изисквал сложна техника и следователно бил скъп. Този вид тъкан може да се докаже към първи век само в римската провинция Сирия, към която принадлежала тогава Палестина. На запад подобна тъкан е известна чак от XIV в. През 1973 г. професор Рее от университета в Гент (Белгия) откри с електронномйкроскопски изследвания малки следи от вид памук, който не бил отглеждан в Близкия изток по времето на Иисус. В Сирия и Месопотамия обаче бил тъкан памук, внесен от Индия, който трябвало да бъде предварително обработен с подходящ дарак.
Швейцарският криминолог д-р Макфрай направи изумителни открития с тъй наречения анализ на полените. С помощта на тиксо д-р фрай взел от различни места от повърхността на плащеницата проби от по 10–20 кв.см и открил под растерния електронен микроскоп освен праха и влакната от един до четири растителни полени на кв.см. Зърната на полените са с размери средно между 0,0025 и 0,25 мм и не могат да се видят с просто око. Дребните зрънца са обвити с двойна обвивка, чийто химичен състав и досега не е изяснен. Във всеки случай тази външна обвивка е толкова устойчива, че полените могат да преживеят няколко милиона години. Полените имат толкова характерен външен вид, че биологът може без усилия да определи растението, от което произхождат. През 1976 г. фрай обяви в доклада си за изследванията, че от полените, открити върху плащеницата, е идентифицирал 49 различни растителни вида. Много от тези растения се срещат в околността, например ливанския кедър (Cedrus libani). Сензационно е, че са идентифицирани полени от единадесет растителни вида, които не се срещат в Средна Европа, а произхождат от близкоизточните халопити — растения, които могат да живеят само в почва с изключително висока концентрация на соли, което е типично за района около Мъртво море. Между тях са специалните пустинни видове като тамарикс, суаеда и артемиза. Тъй като историята на плащеницата може да се проследи до XIV в., някои учени приемат, че тя е създадена във франция и е съхранявана само във франция и Италия.