За теолога проф. Вернер Булст твърденията на Набер били „чиста фантазия“. Това, което му липсвало, били компетентността и липсата на всякакво „научно образование“. Подобни твърдения не можели да накарат Набер да мълчи, тъй като знаел как се правят слухове. Многобройните нападки, на които бил подложен, довели накрая до неговото физическо, психическо и материално рухване.
През 1973 г. новите резултати заплашвали да разрушат предизвиканата от Набер несигурност. С химически тестове днес може да се докажат малки следи от кръв. Най-използваният метод е тъй наречената пероксидна реакция. Дори и малки следи от червеното багрило хемоглобин освобождават от водния прекис кислород, който окислява безцветния химикал бензидин, при което се получава синьо оцветяване. Хемоглобинът и продуктът на разпада му са много стабилни молекули, които запазват реактивноспособността и след стотици години.
От различните окървавени места по плащеницата били извадени внимателно няколко нишки и били изследвани от две независими италиански лаборатории. Резултатът бил почти отчайващ — всички тестове били отрицателни. Очевидно петната, които изглеждали като кръв, не били от кръв!
Следата от кръв по стъпалата почти доказвала теорията на Набер за кръв, изтекла след свалянето от кръста. Но за всички участници било по-просто да твърдят, че кървавите петна по плащеницата са творба на гениален фалшификатор, отколкото да признаят, че Иисус е бил жив, когато е свален от кръста.
След публикуването на доклада на комисията през 1976 г. се разпространи вестта за фалшификация. Премълчаваше се обаче, че не е намерена и следа от субстанция, която да подсказва фалшификация, и че относително стабилният хемоглобин под въздействието на силна топлина, на каквото без съмнение е бил подложен платът при пожара през 1532 г. — губи стабилността си, разтваря се и след това не може да се докаже.
Въпросът за автентичността на следите от кръв трябваше да бъде решен доста години след изследванията от 1973. През 1978 г. се навършиха 400 години от престоя на плащеницата в Турин и по този повод тя беше показана още веднъж на обществеността. Повече от три милиона човека имаха възможността да видят безценната реликва на християнството с вероятно автентичното изображение на Иисус в дните между 28 август и 8 октомври. Още вечерта на последния ден на изложението плащеницата беше свалена от бронираната рамка и положена на подвижна плоча. В една зала на свързания с катедралата Палацо Реале чакаха два научни екипа за извършване на двуседмична изследователска програма. В едната група бяха няколко европейци, между които специалистът по микроскопия от Турин Джовани Риги, патологът от Милано Баима Болоне, физикът Луиджи Гронела и, както и преди, криминологьт Макс Фрай. Другата група беше от 25 американци, специалисти по фототехника, спектроскопия, рентгенови анализи, компютърни технологии, органична химия и физика, която беше оборудвана с извънредно много апарати, някои от които конструирани специално за планирания анализ.
В следващите дни бяха извършени голям брой фотографии, специални фотографии, графики и таблици, които трябваше да бъдат обработени по сложни методи с помощта на компютри в Америка.
Плащеницата беше разделена най-напред на 60 отделни полета, за да могат да бъдат обхванати точно спектрално-фотографски. Всяко от тези полета беше фотографирано с много различни филтри. Тези негативи образуваха основата за многото оптически експерименти. В лабораторията на МАЗА бяха дигитализирани стойностите на яркостта, с което беше постигнато усилване на контраста, така че да се видят иначе невидимите за простото око детайли. С този метод стана възможност да се реконструира тримерният релеф на изобразеното тяло в цял ръст, защото при фалшификация не могат да се получат правилни пропорции. На базата на това релефно изображение се изправиха заключения за мерките на тялото: ръст около 180 см и тегло 79 кг.
Въз основа на данните за яркостта стана възможно да се изчисли разстоянието между тялото и плата: там, където платното е било в директен контакт с тялото, изображението е съвсем тъмно, колкото е по-голямо разстоянието от тялото до плата, толкова изображението е по-светло. Учените заключиха, че съществува директна връзка между картината върху плата и разстоянието между плата и тялото. Това потвърди една стара хипотеза, че става дума за особен вид контактна фотография. При изследване с електронен микроскоп на влакна от областта на изображението беше установено, че картината не е възникнала от доказуема субстанция, а че влакната на плащеницата показват по-тъмно оцветяване на повърхността, отколкото тези, на които не се вижда изображението.